Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Лицето на Уонда като че ли се проясни при това сравнение.
– Да, господарке. Все едно се прицелвам с лъка ми.
– Не съм се съмнявала в теб – каза Лийша и се върна при тефтера си. – Сега постави тежестта на кантара, моля те.
Уонда погледна надолу и с изненада установи, че все още държи двете петдесетфунтови тежести. Тя остави едната на кантара, върна другата на купчината и отиде при ръчката.
Лийша се опита да вземе писалката, но пръстите ѝ се бяха вцепенили от напрежението. Тя ги сви в юмрук и стисна толкова силно, че кокалчетата ѝ изпукаха, и ги размърда усилено, преди да топне писалката в мастилото. Вената на челото ѝ пулсираше, признак на приближаващото главоболие.
„О, Арлен, как ли си се справил сам с това?“ – помисли си тя.
Той ѝ беше споделил част от преживяното през нощите, които бяха прекарали в къщата ѝ, обучавайки се един друг в изкуството на изписване на защити и демонологията. Между уроците си разказваха истории и споделяха надеждите си като любовници, но без да отиват по-далеч от държането на ръце. Арлен спеше на своето легло, а тя на нейното, разделени от масата.
Но тя винаги го изпращаше до вратата и го прегръщаше за довиждане. Понякога – но само понякога – той заравяше носа си в косата ѝ и вдишваше дълбоко. Лийша знаеше, че в онези времена той щеше да отвърне на бързата ѝ целувка и да се наслади на мига, преди да се откъсне бързо, в случай че нещата задълбаеха.
После тя лежеше в леглото си, усещайки вкуса на устните му върху своите и си представяше какво ли щеше да е той да лежи до нея. Но за това не можеше да става и дума. Арлен изпитваше същите страхове като Уонда, боеше се да не я нарани или да ѝ направи някое белязано от магията дете. Предложението ѝ да пие чай от пом не беше достатъчно, за да го убеди.
Но всичко се беше променило с появата на Рена Танър. Тя беше силна почти колкото него и можеше да понесе грубостите, от които Арлен се боеше в отношенията си с Лийша. Целият град чуваше шума, който вдигаха двамата.
„Създателю, къде се изгуби, Арлен? – чудеше се тя. Имаше да го пита толкова много неща, които само той или Рена биха разбрали. – Не ме интересува, че повече никога няма да се целунем, само се върни у дома.“
– Виж това – рече Тамос.
Беше си свалил ризата и Лийша не можа веднага да осъзнае, че той говори за монетата, която държеше в ръка. Подхвърли я към леглото и тя я улови.
Беше обикновена монета от Анжие, лакиран дървен клат. Но вместо обичайния бръшлянен трон, върху монетата беше отпечатан стандартен защитен кръг за закрила с ясно очертани линии.
– Чудесна е! – възкликна Лийша. – Вече никой няма да остава без защити нощем, когато носи тази монета в джоба си.
Тамос кимна.
– Баща ти направи сплавта. Половин милион вече са готови за разпространение, а пресите работят денонощно.
Лийша обърна монетата на другата страна и се засмя на глас. Там се мъдреше физиономията на Тамос, със сериозно и бащинско изражение.
– Така изглеждаш, когато някой от хралупарите забрави да ти се поклони.
Тамос скри лицето си в шепи.
– Идеята е на майка ми.
– Аз бих предположила, че ще предпочете лицето на херцога – рече Лийша.
Тамос поклати глава.
– Приготвяме ги твърде бързо. Гилдията на търговците се бои, че стойността на херцогските клатове ще се срине, ако ги пуснат в обращение в Хралупата.
– Значи, монетите няма да вървят в Анжие – отбеляза Лийша.
Тамос сви рамене.
– Засега, но аз възнамерявам да изравня стойността им с тази на красиянското злато.
– Като стана дума за това – рече Лийша, – днес Смит пак ще дойде да ти се оплаква, че Шаманвах му краде бизнеса.
Тамос седна на леглото, обгърна с ръка раменете на Лийша и я придърпа към себе си.
– Той настоя Артър да го впише в дневния ред. Не го виня. Търговията с красиянците носи рискове.
– Както и отказът да търгуваме с тях – каза Лийша. – Не е нужно да си лягаме с красиянци, за да си създадем добри отношения и контакти с Дара на Еверам, а те се постигат чрез търговия.
Тамос я погледна изучаващо и тя съжали за избора си на думи. „Да си лягаме. Идиотка. Защо не му го каза право в очите, както би направила майка ти?“
– Освен това – додаде бързо тя – мотивите на Смит не са съвсем чисти. Той не се интересува толкова от политиката и безопасността на Хралупата, колкото от това, да прогони конкурента си.