Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Вълка от Уолстрийт - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вълка от Уолстрийт

Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:

1987 година. Време на безгранична алчност и упадъчен морал. Уолстрийт е в центъра на финансовия кипеж и бъка от новоизлюпени милионери. Най-прочутият от тях е Джордан Белфърт, основателят на скандалноизвестната инвестиционна компания „Стратън Оукмънт“, наричан Вълка на Уолстрийт. През деня печели хиляди долари на минута, нощем ги харчи още по-бързо за наркотици и секс. Финансовият гений със замъглено от дрогата съзнание успява да потопи огромна яхта, да катастрофира с луксозния си частен самолет, да унищожи своето семейство-мечта с красива и предана съпруга и две малки деца. Стотиците лесно спечелени милиони и безразсъдните спекулативни действия на Белфърт привличат рано или късно вниманието на разследващите органи. Забранено му е да участва на паричните и стоковите борси докато е жив. По-късно влиза и в затвора за поредица от измами и пране на пари…
1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 244
Перейти на страницу:

Кимнах в знак на съгласие.

— Не обичам да съдя хората, Бо. Мразя хора, които съдят останалите. За мен те са най-калпавите, не мислиш ли?

— Правилно. Така и очаквах да разсъждаваш — подсмихна се доволно Бо. — Но и ти ми вярвай, когато ти разправям, че Барсини не ти е типичен представител на ФБР. Навремето е бил „тюлен“53 — или войскови разузнавач към морската пехота, не си спомням точно кое. Но има едно нещо за него, което трябва да знаеш — и той адски си пада по гмуркането, така че поне това ви свързва. Що не го поканиш някой път на яхтата си, особено ако цялата тая история с Коулмън се окаже някаква дреболия? Никога не е зле човек да си има човек във ФБР.

Усмихнах се на Бо, но се въздържах от импулса си да скоча през масата и да го млясна по устата. Бо беше истински боец — направо безценен актив. И колко му плащах аз — чрез „Стратън“ и от личния си джоб? Повече от половин милион годишно, че и отгоре. Но си заслужаваше всеки цент.

— А тоя човек какво знае за мен? Известно ли му е, че срещу мен върви разследване?

— Абсолютно не — поклати глава Бо. — Много малко съм му разказал за теб. Само, че си ми добър клиент и добър приятел. Което си е вярно. Именно затова съм тук тази вечер, Бо — заради приятелството ни.

Влязъл в крачка, аз му отвърнах:

— И не си мисли, че не оценявам жеста ти, Бо. Няма да забравя…

— Ето го — прекъсна ме Бо. Посочи към витрината и към четирийсетгодишния мъж, влизащ в ресторанта — метър и осемдесет и три, сто килограма, ниска канадска ливадка, остри хубави черти, пронизващи кафяви очи и невероятно квадратна челюст — общо взето, сякаш беше слязъл от плакат за набиране на доброволци към някоя полувоенна групировка на крайната десница.

— Големия Бо — възкликна най-нямащият вид на агент на ФБР човек в света. — Мо-о-о-й човек! Какво правиш, бе, пич, и как успя да намериш тоя шибан ресторант? Ей, Богу, Бо, в махала като тая направо мога да потренирам стрелба по бягащи мишени! — Килна глава настрани и вдигна вежди, сякаш за да подчертае логиката на изказването си. — Ама, чакай, защо трябва да ме е еня? На мен ми е разрешено да стрелям само по банкови обирджии, нали? — Тая, последната луда забележка бе прицелена в мен заедно с топла усмивка, към която специален агент Барсини впоследствие добави: — Значи ти си Джордан, така ли? Приятно ми е да се запознаем, приятелю! Бо ми разправяше, че имаш страхотна лодка — кораб било по-скоро, рече — и че си обичал да се гмуркаш. Дай лапа! — И ми протегна ръка.

Бързо я поех и с изненада установих, че е близо два пъти по-голяма от моята. След като едва не ми я извади от рамото, най-после я пусна, та можахме да седнем.

Щях да продължа по темата гмуркане, обаче не ми беше дадена възможност. Специален агент Ненормалов пое по негова си тангента.

— Слушай какво ще ти кажа — рече ядно. — Тая махала е истинска шибана помийна яма. — Поклати отвратено глава, облегна се назад и кръстоса крака, при което лъсна окаченият на кръста му огромен револвер.

— Ами в това отношение нямаме разногласия, Бо — рече Бо на Барсини. — Знаеш ли колко души съм задържал едно време, докато работех тук? Няма да ми повярваш, ако ти кажа. И половината бяха все едни и същи шибани копелета! Спомням си, имаше един, голям колкото една шибана горила. Промъкна ми се изотзад с капак от кофа за боклук и ме изтресе отгоре по главата, та почти ми спря тока. После скочи на ортака ми и направо го просна в несвяст.

— И какво стана? — вдигнах вежди. — Хвана ли го?

— Ха, че как няма да го хвана — отвърна Бо едва ли не обидено. — Той мен не ме нокаутира, а само ме позамая. Още докато нападаше партньора ми, аз вече бях дошъл на себе си, отнех му капака и го помлатих по главата в продължение на няколко минути. Той обаче имаше свръхдебела чутура, като шибан кокосов орех. — Бо сви рамене, после постави точка на разказа си: — Оцеля.

вернуться

53

Военноморските тюлени (на англ. — Navy SEALs) е най-елитната специална част във Военноморските сили на САЩ. SEAL (съкращение от Sea, Air и Land — море, въздух и земя), но и seal — тюлен. — Б.пр.

1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 244
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)