Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Е, това вече е наистина чудесна новина! — поклатих тъжно глава. — Вманиачен агент на ФБР! Откъде цъфна пък този? Защо точно сега? Сигурно има нещо общо със споразумението със СЕК. Тия копелета от Комисията ми играят двойна игра.
— Успокой се, Бо. Нещата не са толкова зле, колкото ти се струва. Това няма нищо общо с Комисията. Просто образът ти е заинтригувал Коулмън. Вероятно най-вече заради писанията по вестниците за прословутия Вълк от Уолстрийт. — И пак заклати глава. — Всичките там истории с наркотици, курви и харчене на корем. На един млад агент на ФБР, получаващ четирийсет хиляди в годината, от такива описания може свят да му се завие. А тоя Коулмън е млад, малко над трийсет, мисля; не много по-стар от теб. Така че представи си жестоката действителност: тоя тип гледа данъчната ти декларация и установява, че ти за час печелиш повече, отколкото той за година. После пуска телевизора и съзира как жена ти си развява задника. — Бо сви рамене. — Та исках да ти препоръчам известно време да се поприведеш. Вземи някакъв по-дълъг отпуск или нещо от този род, което би било напълно в духа на споразумението ти със СЕК. Те кога ще го обявят, между другото?
— Не съм сто на сто сигурен — отвърнах. — Вероятно до седмица-две.
Бо кимна.
— Та добрата новина е, че Коулмън се слави като доста свестен човек. Не като агента, с когото ще се запознаеш тази вечер — истински дивак. Щото ако Джим Барсини ти тръгнеше по следата — спукана ти е работата. Вече е изпозастрелял двама-трима; единия от тях с мощна карабина, и то след като онзи бил вдигнал ръце. Един от ония случаи, дето викат „Полиция! ТРЯС! Стой, не мърдай! Горе ръцете!“ Нали ме разбираш, Бо?
Исусе Христе! — рекох си. Възможно ли е единственото ми спасение в цялата тая история да е някаква откачалка-агент на ФБР с нервен пръст върху спусъка?
Бо обаче не млъкваше:
— Така че не всичко е лошо, Бо. Коулмън не е от онези, дето ще ти създадат фалшиви улики, или ще тръгнат да заплашват стратънци с доживотни присъди; нито пък ще седне да тероризира жена ти. Но…
— Какво искаш да кажеш — да тероризира жена ми? — прекъснах го разтревожено. — Как така ще намесва Надин в цялата история? Тя нищо никога не е направила, освен дето е похарчила куп пари. — Самата мисъл, че могат да намесят и Надин, окончателно скапа духа ми.
А Бо възприе тон, с какъвто психиатър говори на пациент, застанал на ръба на покрива на десететажна сграда:
— Добре, добре, успокой се, Бо. Точно Коулмън не е от тоя тип хора. Просто исках да кажа, че са известни случаи, в които агент е подюрвал съпругата, само за да упражни натиск върху мъжа й. Това обаче не се отнася за теб, тъй като Надин не участва в бизнеса ти, нали така?
— Естествено, че не участва! — отговорих съвсем убедено, но после прерових паметта си да се уверя, че казаното току-що от мен е било истината. Стигнах до тъжния извод, че не е. — Е, направил съм навремето две-три сделки от нейно име, но нищо лошо. Бих казал, че отговорността й е горе-долу нулева. Но никога не бих допуснал нещата да стигнат дотам, Бо. Предпочитам да се призная за виновен и да ме опандизят за двайсет години, отколкото да привлекат под отговорност жена ми.
Бо кимна бавно и отговори:
— Както би сторил всеки мъж на място. Но мисълта ми е, че това и те го знаят и могат да го приемат като твоя слабост. Но пак изпреварваме събитията. Разследването е все още в начален стадий, засега по-скоро замятане на въдиците, отколкото каквото и да било друго. Ако имаш късмет, Коулмън ще налети на нещо друго… на съвсем друго дело… и ще загуби интереса си към теб. Просто бъди внимателен, Бо, и всичко може да ти се размине.
— Обещавам ти да внимавам — кимнах.
— Добре. Барсини всеки момент ще дойде, така че дай да ти припомня правилата. Първо, не отваряй дума за твоя случай. Днешната среща не е с такава цел. Просто сме стари приятели, събрали се да си похортуват. Никакви приказки за разследвания и тем подобни. Започни с разработването на случайно приятелство с него. Не забравяй: нашата цел не е този човек да ти предава сведения, каквито не би трябвало да ти предава. — И поклати глава, за да наблегне на думите си. — Истината е, че ако Коулмън го е ухапала щръклицата да те разследва, Барсини не може да стори кой знае колко за теб. Но ако Коулмън няма нито една улика против теб, а просто се прави на пич, единствено тогава Барсини ще може да му каже: „Слушай, аз тоя тип го познавам и никак не е лош, що не го оставиш на мира?“ Запомни, Бо: последното нещо, в което ти трябва да те обвинят, е, че си се опитвал да корумпираш агент на ФБР. За такова нещо ще те тикнат зад решетките за сума ти време. — После Бо вдигна вежди и добави: — От обратната страна на медала обаче съществува определен вид информация, която можем да получим от Барсини. Защото на Коулмън може да му потрябва ти да научиш някои работи и ще може да ти ги предаде чрез Барсини. Откъде да знам? Пък може и наистина да се сприятелиш с Барсини. Той никак не е лош човек. Вярно, че е лудо копеле, ама кой от нас не е луд, нали така?