Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Но понеже не можел да търпи и бюрократичните простотии, Бо напуснал полицията на трийсет и пет годишна възраст и много бързо превърнал прословутата си репутация (и още по-прословутите си връзки) в една от най-бързо разрастващите се и най-уважавани частни охранителни фирми в Америка. И именно по този повод го бях изнамерил и наел преди две години — да организира и поддържа една първокласна охранителна служба в „Стратън Оукмънт“.
Неведнъж бях му се обаждал да прогони някой бандюга средна ръка, наумил си да се облажи от операциите на „Стратън“. Точно какво им е говорил Бо на такива, нямам представа. Знам само, че щом му звъннех, той накарваше човека „да си седне на гъза“ и оттам нататък повече не ми се вясваше. (Макар че веднъж получих един доста пищен букет цветя.)
Независимо от Бо, на горните етажи на мафията бяха стигнали до негласния извод, че вместо да се мъчат да получават процент от дейността на „Стратън“, по-изгодно за шефовете ще е да пращат младежите си на работа при нас, та да получат подходяща подготовка. Така че след година-две младите мафиотчета си тръгваха кротко — почти по джентълменски, ако трябва да сме точни, — без да пречат на дейността на „Стратън“. После, по заповед на господарите си, отваряха поддържани от мафията брокерски фирми.
През последните две години Бо бе навлязъл във всички аспекти на сигурността в „Стратън“, та дори разследваше компаниите, на които организирахме първично публично предлагане, че да не ни измами някой мошеник. И за разлика от повечето свои конкуренти, „Бо Дитъл енд Асошиейтс“ не ни пробутваше сведения, каквито всеки компютърно грамотен можеше да дръпне от сайта на „ЛексисНексис“52. Напротив, хората на Бо наистина събираха кал под ноктите си, но разкриваха неща, които не си предполагал, че могат да излязат наяве. Вярно, че и услугите му не бяха от най-евтините, но пък напълно си заслужаваше парите.
Най-просто казано: Бо Дитъл беше най-добрият в своята област.
Още зяпах през витрината, когато Бо рече:
— Какво те мъчи, Бо? Зяпнал си през шибаната витрина, сякаш отговорите на въпросите ти минават по улицата.
За миг се запитах дали да не му кажа, че мисълта да подслушвам ФБР ми бе хрумнала след адски успешното подслушване на СЕК, на което той неволно ме бе навел, когато ме запозна с ония бивши кадри на ЦРУ, които ми продадоха оборудването зад гърба му. Един от микрофоните имаше вид на щепсел и стърчеше повече от година от един контакт в заседателната зала, откъдето черпеше и енергия, така че нямаше опасност да му свършат батериите. Прекрасна джаджа!
Реших обаче, че още не е назрял моментът да споделя малката си тайна с Бо, затова рекох:
— Просто съм се зарекъл да се преборя тоя път с тях. Ни най-малко не възнамерявам да се тръшна по гръб и да се престоря на умрял, само защото някакъв агент на ФБР бил тръгнал да разпитва за мен. Като имам предвид какъв е залогът и колко хора са замесени, не мога да си позволя да се оттегля. Така че, след като се успокои, можеш да ми кажеш и какво си установил, окей?
Бо кимна, но преди да ми отговори вдигна голямата си чаша с шотландско уиски и гаврътна равностойността на три-четири шота, сякаш бяха вода. После сви устни.
— Бр-р-р! Чиста работа! — И едва след това подхвана: — Като начало, разследването е все още в един съвсем начален етап и всичко се движи от един на име Коулмън — специален агент Грегъри Коулмън. Никой друг в службата му не се интересува; всички го смятат за умряла работа. Федералната прокуратура също не проявява никакъв интерес. Федералният прокурор, комуто е възложено делото, се казва Шон О’Шей и доколкото разбирам, бил доста свестен, не някакъв мухльо. Имам един добър приятел-адвокат, Грег О’Конъл, който навремето работел с Шон О’Шей. По моя молба се обадил на О’Шей и смята, че на Шон изобщо не му пукало за твоя случай. Ти беше прав, когато каза, че там не се занимават много с ценни книжа. Повече ги вълнуват мафиотските дела, понеже и Бруклин е в района им. Така че в това отношение имаш късмет. Но за Коулмън разправят, че бил много упорит. Говорел за теб така, сякаш си някаква звезда. Имал много високо мнение за теб, но не по начин, който би ти се харесал. По-скоро се е повманиачил по твой адрес.
52
Популярен онлайн архив на съдържанието на вестници, списания, юридически документи, обществени регистри и фирмена информация. — Б.пр.