Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Търсиха те от „Визуал Имидж“ — рече Джанет през стиснати устни. — Настояваха незабавно да говорят с теб. Било абсолютно спешно и чакали да им се обадиш допреди следобеда.
— Тия пък кои са? Не съм и чувал за шибаната им фирма!
— Как да не си? Нали те заснеха цялата ти сватба на видео, не помниш ли? Нали ти ги докара със самолета до Ангила — един мъж и една жена. Тя беше руса, а той — кестеняв. Тя носеше…
— Да, да, спомням си ги — прекъснах я. — Не ми трябва пълно описание. — Не можех да се начудя на паметта на Джанет. Ако не я бях прекъснал, сигурно щеше да ми каже и какъв цвят е бил чорапогащникът на мацката. — Кой от двамата се обади — мъжът или жената?
— Мъжът. И беше страшно притеснен. Каза, че ако не му се обадиш до няколко часа, щяло да стане голям проблем.
Проблем ли? Мама му стара! Какво ставаше? Какво може да е толкова спешно, че заснелият сватбата ми на видео да иска незабавно да му се обаждам? Какво толкова се беше случило на сватбата ми? Започнах да ровя из паметта си… Е, надали за това става дума, макар че наистина бях получил предупреждение от правителството на малкия карибски остров Ангила. Бях докарал по въздушен път триста от най-близките ми приятели (приятели ли?) на изцяло заплатена от мен ваканция в „Малиуана“ — един от най-добрите хотели в света. Удоволствието ми излезе над един милион долара, а в края на седмицата президентът на острова ме уведоми, че не са арестували всички до един за притежание на наркотици единствено заради това, че такъв оборот сме им направили, та по този начин ни се отблагодарявали. По-нататък ме убеди, че всеки един от присъстващите ще бъде включен в специален списък за наблюдение и ако някой от тях някога се върнел в Ангила, по-добре да не носел никаква дрога. Но оттогава бяха минали цели три години, та надали имаше някаква връзка, но все пак…
— Свържи ме с тоя тип — наредих на Джанет. — И ми го дай в офиса. — Извърнах се да вляза в кабинета и през рамо я запитах: — Той как се казваше, между другото?
— Стив. Стив Бърнстайн.
Телефонът на бюрото ми изписука само след секунди. Разменихме си набързо поздрави със Стив, президента на „Визуал Имидж“ — малка семейна фирмичка някъде на южния бряг на Лонг Айлънд. После Стив загрижено рече:
— Ами… виж какво… не знам точно как да ти го кажа… искам да кажа, че вие с жена ти много добре се отнесохте към нас, все едно, че и ние бяхме гости на сватбата ви. Адски мили бяхте. А и на по-хубава сватба от вашата никога не съм бил и…
— Слушай, Стив — прекъснах го, — радвам се, че ти е било хубаво на сватбата ни, но в момента нямам много свободно време. Просто ми кажи с две думи какво става.
— Ами, днес дойдоха двама агента от ФБР и поискаха копие от сватбеното ви видео.
И ей така, изведнъж осъзнах, че животът ми се е променил из основи.
Глава 23.
Ходене по тънка линия
Девет дни след отровния телефонен разговор „Визуал Имидж“ седях в световноизвестния ресторант „Рао“ в Източен Харлем и водех разгорещен спор с легендарния частен детектив Ричард Бо Дитъл, известен на приятелите си като Бо.
И макар да бяхме на маса за осем, очаквахме само още един човек — специалния агент от ФБР Джим Барсини50 — случаен приятел на Бо, който, надявах се, скоро щеше да е и мой случаен приятел. Срещата ни беше уредена от Бо и Барсини се очакваше да пристигне до петнайсет минути.
В момента говореше Бо, а аз само слушах, или, по-точно казано, Бо ме поучаваше, а аз седях и гримасничех. Темата на разговора: моята вдъхновена идея да подслушвам ФБР, която според Бо била едно от най-шантавите неща, които бил чул през живота си. Та сега ми обясняваше:
— … чисто и просто нещата не стават по този начин, Бо.
Бо имаше тоя странен навик да нарича приятелите си „Бо“, което понякога ме объркваше, особено ако се бях надрусал с куалуди. Слава Богу, тази вечер успявах да следя мисълта му, тъй като бях трезвен като съдия, което според мен е най-подходящото състояние, когато ще се запознаваш с агент на ФБР, още повече — ако си решил да се сприятеляваш с него, та след това да го ползваш за източник на сведения.
Но за всеки случай в джоба ми имаше четири куалуда, които вече прогаряха дупка в сивия ми панталон, а във вътрешния джоб на тъмносиньото ми спортно сако се помещаваха три грама и половина кока и ми нашепваха най-прелъстително. Аз обаче се бях зарекъл да проявя сила — поне докато агент Барсини не се върнеше там, където агентите на ФБР поначало се връщат след вечеря в ресторант, което, предполагах, е у дома си. Първоначално мислех да похапна малко, та да не ми пречи на надрусването, но засега мирисът на печен чесън и домашно приготвен доматен сос къпеше нежно обонянието ми.
50
Името е променено. — Б.а.