![Колекционерът на татуировки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/7/kolekcionert-na-tatuirovki-bg-download.jpg)
Колекционерът на татуировки [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-325-6
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [bg]». Краткое содержание книги:
— Трябваше да оставим човек в студиото, Райм — каза тя.
— На кого би му хрумнало, че има опасност за него?
Райм бе искрено изненадан, че убиецът е открил татуировчика. Как? Изглеждаше малко вероятно, но все пак беше възможно да е проследил Гордън от къщата на криминалиста. Но общността на татуировчиците беше малка и някой сигурно бе издал на Извършител 5–11, че Гордън помага в разследването. Затова убиецът бе решил да го убие. Но когато е отишъл в студиото и не го е намерил, може би просто е решил да покаже на всички какво се случва, ако помагаш на полицията, и е избрал за жертва първия служител, когото е заварил.
Освен това беше време да остави поредното послание.
Сакс описа какво е заварила: Бофорт, проснат по гръб. Ризата му бе вдигната и убиецът бе татуирал още една част от пъзела на корема му. Сакс извади паметта от фотоапарата си и изкара снимките на екрана.
Рон Пуласки, който се беше върнал от катастрофалната си операция под прикритие, стоеше пред монитора със скръстени ръце.
— Не са по реда на числата — отбеляза. — Втория, четирийсет, седемнайсети и шестстотната.
— Уместна забележка — каза Райм. — Можеше да ги подреди по възходящ ред, ако искаше. Значи, или редът има някакво значение, или е искал нарочно да ги разбърка. И сега пак е числително редно, не бройно. Четирийсет е единственото бройно.
— Може би е някакъв код — предложи Мел Купър.
Възможно беше. Но имаше твърде много комбинации и нямаха отправна точка. Разбиването на прост шифър, в който буквите са заместени с числа, обикновено се основава на факта, че буквата „е“ е най-разпространената в английския език, и с нея се замества най-често срещаното число в шифъра. Тук обаче имаше твърде малко числа — и бяха изписани с букви, което означаваше, че значението им е само това, което по принцип означават, колкото и мистериозно да беше.
Все още можеха да насочват към определено място, но този формат изключваше да са географски координати. Да не беше адрес?
— Бофорт не е убит под земята — отбеляза Пуласки.
Райм изтъкна:
— Този път убиецът е имал друг мотив: да убие Ти-Ти Гордън или поне някого в студиото му. Не е било необходимо да следва обичайния си метод на действие. Хайде сега да видим какво друго си събрала, Сакс.
Сакс и Купър отидоха при работната маса. И двамата си сложиха ръкавици и маски.
— Не открих отпечатъци от пръсти или обувки — каза тя. — Патологът взе кръвни проби. Казах му, че искам резултатите за вчера. Той обеща да впрегне всички усилия.
— Други микроследи? — попита Райм.
Сакс кимна към няколко пликчета.
— Мел, започвай! — заповяда криминалистът.
Докато Купър вземаше пликчетата едно по едно и анализираше съдържанието им, Сакс прехвърли останалите снимки от местопрестъплението. Еди Бофорт лежеше по гръб със заключени с белезници ръце зад гърба, както и предишните жертви. Очевидно бе страдал от болки в корема и силно беше повръщал.
Телефонът иззвъня и на дисплея се появи познат номер.
— Ето това се казва спешно обслужване — засмя се Сакс.
— Докторе, тук е Линкълн Райм. Какво открихте?
— Странна работа, капитане — каза патологът, използвайки бившето звание на Райм. Винаги успяваше да се държи едновременно дразнещо и свойски.
— В какъв смисъл?
— Жертвата е отровена с алфа-аманитин.
— Зелена мухоморка — уточни Купър. — Аманита фалоидес.
— Точно така.
Райм добре познаваше тези гъби. Мухоморките са известни с три неща: миришат на мед, имат много приятен вкус и са по-отровни от всяка гъба на земята.
— Кое е странното?
— Дозата. Никога не съм виждал тази отрова толкова концентрирана. Обикновено минават дни, докато жертвата умре. Тази е умряла за около час, доколкото мога да преценя.
— Доста мъчителен час — измърмори Сакс.
— Е, да, може да се каже — съгласи се съдебният патолог, сякаш не му беше хрумнало.
— Други вещества?
— Пак пропофол. Както при другите.
— Нещо друго?
— Не.
Райм понечи да затвори, но Сакс го изпревари: