Колекционерът на татуировки [bg]

— Реших, че така ще е по-безопасно.

Пак лекият южняшки акцент.

Разбира се, Стан Валенса би се запитал защо безопасността може да е проблем.

— Защо по-безопасно?

Уелър не отговори. Не носеше шапка и голото му теме бе осеяно с капчици.

Пуласки сви рамене:

— Казахте, че имате клиент, който иска да ме види.

— Може би.

— Занимавам се с внос и износ. От това ли се интересува клиентът ви?

— Възможно е.

— Какво конкретно имате предвид?

„Точно“ би било по-добре от „конкретно“. Никой бандит не би използвал „конкретно“.

Уелър понижи глас — толкова, че едва се чуваше от вятъра:

— Знаете ли за удара, който Ричард планираше в Мексико?

Сърцето на Пуласки затуптя по-силно. Ставаше още по-добре. Адвокатът имаше предвид опита за убийството на един мексикански полицай от службата за борба с наркотиците преди няколко години. Логан бе съставил сложен план за атентат срещу агента. Това беше супер. Ако Уелър знаеше за това, значи не беше точно такъв, за какъвто се представяше.

— Моята теория…

— Да. Знам. Каза ми, че онзи кретен го е прецакал. Райм.

Значи адвокатът все пак знаеше за криминалиста.

— Но планът беше брилянтен — добави Пуласки.

— Да, така беше. — Уелър изглеждаше по-спокоен сега, след като Пуласки му сподели подробности, които не бяха известни на широката публика. Примъкна се малко по-близо и добави: — Клиентът ми може би има интерес към този случай.

„Клиентът или ти?“ — почуди се Пуласки. Положи усилие да гледа Уелър в очите, което бе трудно, но той издържа.

— Какво за този план? — попита.

— Може би има интерес към алтернативен подход към ситуацията — многозначително каза Уелър. — В Мексико. Господин Логан работеше по този въпрос, преди да умре.

— Не разбрах много добре.

— Нов подход.

— Аха.

— Ако има изгода за всички.

— Каква изгода? — попита Пуласки. Стори му се много находчив въпрос.

— Значителна.

Това прозвуча като доста добър отговор. Но той знаеше, че в такива ситуации често се блъфира — е, засега само предполагаше, защото повечето от познанията си за работата под прикритие дължеше на сериала „Синя кръв“ и детективските филми.

— Клиентът ми търси хора, на които може да има доверие. Вие може би сте такъв човек. Но ще трябва да ви проучим повече.

— Аз също трябва да проуча с кого имам работа.

— Очаквахме го. Освен това — бавно изрече Уелър — клиентът ми би искал да получи нещо от вас. Като гаранция, че сте сериозен. Можете ли да оставите нещо на масата?

— Какво „нещо“?

— За да спечелите пари, трябва да вложите пари.

Охо, караха го да инвестира. Мангизи. Чудесно. Много по-добре, отколкото да го накарат да им занесе главата на някой конкурентен наркотърговец, за да докаже лоялността си.