![Колекционерът на татуировки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/7/kolekcionert-na-tatuirovki-bg-download.jpg)
Колекционерът на татуировки [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-325-6
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [bg]». Краткое содержание книги:
— Няма проблем — отговори Пуласки небрежно, сякаш сега можеше да се качи на частния си самолет, да отиде до Швейцария и да напълни торби със стотарки от частната си банка.
— Колко сте готов да заложите?
Сложен въпрос. Много трудно бе да намериш пари за мнима инвестиция. Шефовете в полицията знаеха, че винаги има риск да ги изгубиш. Но той нямаше представа какви са лимитите. Какво биха направили героите от „Синя кръв“? Пуласки сви рамене:
— Сто хилки?
Уелър кимна:
— Добра сума.
В този момент Пуласки си помисли: „Откъде знаеше, че ще дойда от тази страна?“. До хотела можеше да се стигне по три-четири различни пътя. „И, по дяволите, откъде знаеше, че ще дойда пеша, а не с такси или собствена кола?“ По-рано Уелър бе споменал паркинга на „Хънтингтън Армс“.
Отговорът бе, че Уелър или някой друг го е проследил.
И причината за това можеше да бъде само една: да му заложат клопка. Може би Уелър го бе видял да излиза от къщата на Райм и бе проверил кой е собственикът.
„А аз съм тук без подслушвателно устройство и на цели две преки от подкреплението, само с този пистолет на глезена ми.“
— Добре, радвам се, че работата потръгна. Нека да осигуря парите и…
Уелър обаче не го слушаше. Взираше се в нещо зад Пуласки и той се обърна.
Двама мрачни мъже с кожени якета се приближаваха: единият — с рошава коса, другият — с бръсната глава.
Когато забелязаха погледа на Пуласки, извадиха пистолети и се втурнаха към него.
Младият полицай се завъртя и хукна да бяга. Едва мина два метра, когато трети нападател изскочи зад един спрян наблизо камион, стисна го през гърлото с огромната си ръка и го блъсна във витрината на зоомагазина.
Уелър се дръпна. Мъжагата допря дулото на пистолета си в слепоочието на Пуласки. В магазина един пъстър тукан в ярко боядисана полинезийска клетка пощеше перата си и без особен интерес наблюдаваше случващото се отвън.
54.
Райм се обади на Рейчъл Паркър, но вместо нея вдигна синът на Селито.
Младежът беше дошъл от вътрешността на щата, където работеше, след като бе завършил Щатския университет на Ню Йорк в Олбъни. Райм си го спомняше като тихо и възпитано момче, макар че имаше някои проблеми с гнева и изменчиви настроения — обичайни за децата на полицаи. Но от тогава бяха минали години и сега младежът изглеждаше зрял и уравновесен. С глас, в който не се долавяше характерният бруклински акцент на Лон, Ричард Селито съобщи, че състоянието на баща му е почти непроменено. Лекарите още го определяха като критично. Райм се зарадва, че младежът прави всичко възможно, за да подкрепя Рейчъл и майка си, бившата съпруга на Селито.
След като приключи разговора, криминалистът съобщи новините на Купър — макар че изобщо не бяха новини. Замисли се, че това е една от най-ужасните страни на отравянето: токсинът прониква в клетките ти и унищожава деликатните тъкани, които не могат да се възстановят със седмици. Куршумът може да се извади и раните да се зашият. Но отровата се скрива, задържа се в тялото и бавно те убива.
Райм погледна снимките на татуировките на таблото.
„Какво, по дяволите, се опитваш да кажеш?“ — запита се отново.
Ребус, цитат, шифър? Мислите му се въртяха все около теорията, че това са указания за някакво място. Но къде?
Телефонът му отново иззвъня. Той погледна номера на дисплея и се намръщи. Нямаше изписано име.
Вдигна:
— Райм.
— Линкълн.
— Новобранец? Ти ли си? Какво има?
— Да, аз…
— Къде се губиш, по дяволите? Екипът е в хотела, където ще се срещнеш с Уелър. Или трябваше да се срещнеш с Уелър. Чакат вече час. А ти не се появи. — Райм добави със строг глас: — Бяхме, както можеш да се досетиш, леко разтревожени.
— Появи се проблем.
— И?
— Ами, така да се каже, арестуваха ме.
Линкълн не беше сигурен, че е чул добре.
— Я повтори.
— Арестуваха ме.
— Обясни.
— Не стигнах до хотела. Спряха ме преди това.
— Казах да обясниш. Не да ме объркваш още повече.
Купър го погледна и той сви рамене.
— Тук има един агент от НЙБР. Иска да говори с теб.
Нюйоркското бюро за разследване ли?