![Колекционерът на татуировки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/7/kolekcionert-na-tatuirovki-bg-download.jpg)
Колекционерът на татуировки [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-325-6
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [bg]». Краткое содержание книги:
— Не, първите пристигнали полицаи. — Тя се намръщи. — Предположих, че те са ги поставили. Бяха там, когато пристигнах. И на двете места.
— После полицаят, който претърсваше тунела за източник на хлор, каза, че е застанал до прожекторите. Те все още бяха там. Защо? — Райм погледна намръщено Сакс. — Веднага разбери кой ги е поставил.
Тя грабна телефона и се обади в Отдела по криминалистика на Куинс.
— Джоуи, Амелия се обажда. Когато извършвахте огледите по случая „Извършител 5-11“, вие ли монтирахте халогенните прожектори?… Не? — Кимна. — Благодаря. — Затвори. — Не са ги монтирали те, Райм. Прожекторите не са на полицията.
Обади се на един приятел в пожарната и зададе същия въпрос. След кратък разговор затвори и докладва:
— Да, не са и на пожарната. Патрулите не носят прожектори. Такива имат само екипите за спешно реагиране, а те дойдоха по-късно.
— И по дяволите — изръмжа Райм, — обзалагам се, че в тунела под „Белведере“ също има прожектори.
— Ето къде са бомбите — възкликна Сакс. — В захранващите батерии.
Райм впери поглед в снимките и установи:
— Приличат на дванайсетволтови батерии. Можеш да захраниш халогенни прожектори с много по-малки. Останалата част от кутиите е пълна с барут, сигурен съм. Брилянтен план. Никой не би се усъмнил в прожектори и батерии, монтирани на място на престъпление. Всеки друг съмнителен предмет би бил проверен и изпратен на сапьорния отряд.
— Но каква е целта? — попита Купър.
Краткото мълчание бе прекъснато от Амелия Сакс:
— Боже мой!
— Какво, Сакс?
— IFON. — Тя извади нещо, приличащо на визитна картичка от чантичката си, и бързо се приближи до снимките от местопрестъплението. — По дяволите, пропуснах го, Райм. Изобщо не съм обърнала внимание.
— Казвай.
Тя посочи екрана.
— Жълтите кутии с надпис „IFON“. Това са кабели за Интернет собственост на „Интернешънъл Файбър Оптик Нетуъркс“. — Показа картичката. — Сградата точно до ресторанта, където бе убита Саманта Ливайн, е главното седалище на IFON. Тя е работила там. Била е на разговор с изпълнителния директор точно преди да бъде убита. — Посочи снимките от мястото на убийството на Клоуи Мур. — Ето. Същите кутии.
Друга такава кутия се виждаше в тунела под гаража на апартаменти „Белведере“.
— В болницата в Марбъл Хил, където бе нападната Хариет Стантън, не слязох под земята да търся тунели — продължи Сакс. — Но съм сигурна, че и там някъде има рутери на IFON, или каквото друго има в кутиите.
— Някой иска да взриви кутиите — намеси се Пуласки. Лицето му най-сетне придоби непроницаемо изражение. — Помислете — прекъсванията на интернета. Слуховете, че традиционните кабелни компании искат да саботират новите оптични системи. Обзалагам се, че е това.
— Нашият Колекционер на кожи може да изглежда, че се изживява като наследник на Колекционера на кости — каза Сакс. — Но това е само прикритие. Наели са го, за да монтира незабелязано бомби в тунелите и да изкара от строя рутерите на „Интернешънъл Файбър Оптик“.
— Какво ще стане, ако се взривят? — попита Пуласки.
— Предполагам, че целият Интернет в Манхатън ще прекъсне — отговори Купър.
— Банки — измърмори Райм. — Също болници, полиция, национална сигурност, въздушните диспечери. Обадете се на Делрей и му кажете да предупреди Службата за вътрешна сигурност. Това би причинило смъртта на стотици хора и милиарди долари загуби. Намерете ми нашия компютърен гений Родни Сарнек. Веднага!
57.
Хариет Стантън се връщаше със съпруга си Матю от Медицински център „Горен Манхатън“ в Марбъл Хил.
Пътуваха с такси, което до момента бе навъртяло около седемнайсет долара.
— Само погледни — измърмори Матю, като хвърляше скришни погледи към таксиметровия апарат. — Можеш ли да си представиш? Докато стигнем до хотела, ще станат трийсет. С метрото щеше да е много по-евтино.
Матю беше непоправим мърморко. Дори сблъсъкът със смъртта — и с нюйоркското здравеопазване — не го беше променил.
Хариет, в сговорчивото си настроение, изтъкна, че предвид на кварталите, през които минаваха — Бронкс и Харлем — все пак е по-добре да похарчат малко пари.
— И виж само какво време е навън.
У дома, във вътрешността на Илинойс, също имаха такова студено и кишаво време. Но като че ли нямаше такъв мръсен студ и киша. „Покварено“ беше по-точната дума.