![Колекционерът на татуировки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/7/kolekcionert-na-tatuirovki-bg-download.jpg)
Колекционерът на татуировки [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-325-6
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [bg]». Краткое содержание книги:
Пуласки кимна. Излезе в коридора и се погледна в огледалото. Приглади леко косата си.
— Достатъчно ли съм неразгадаем?
— Ти си самата неразгадаемост — увери го Райм.
— И изглеждаш опасен — добави Мел Купър.
Младият полицай се усмихна, облече якето си и тръгна.
— Дръж ни в течение — извика след него криминалистът.
Когато чу отварянето на входната врата и воя на вятъра, Райм се запита: „Какви глупости говоря?“.
53.
„Ще се справиш.“
Рон Пуласки вървеше предпазливо по тротоара в района между Западна петдесета и Шейсета улица, покрит със сив сняг и още по-сив лед. Дъхът му излизаше под формата на рехави облачета в безмилостно мразовития въздух и той забеляза, че почти не усеща пръстите си.
Спусък с натиск от четири цяло и пет килограма? Мислеше за пистолета „Смит и Уесън — Бодигард“ в кобура на глезена му. Служебното му оръжие („Глок 17“), стреляше при три пъти по-лек натиск. Разбира се, проблемът не беше усилието, необходимо, за да дръпнеш спусъка. Дори шестгодишно дете можеше да упражни натиск от четири килограма и половина. Проблемът беше в точността. Колкото по-трудно дърпаш спусъка, толкова по-неточно стреляш.
Е, нали нямаше да се стигне до престрелка, опита се да се успокои Пуласки. И дори да се стигнеше, в хотела щеше да има подкрепление, готово да го… да го подкрепи.
Той беше… Олеле! Земята се разлюля под краката му. Пуласки едва не се пльосна по задник на един заледен участък, който не беше забелязал. От изненада си пое рязко въздух, толкова студен, че изгаряше белия му дроб.
„Мразя зимата!“
После си спомни, че зимата дори още не е дошла; беше все още тази отвратителна есен.
Вгледа се през мокрия сняг. След три дълги пресечки различи хотела. Червен неонов диск, част от емблемата.
Ускори крачка. Преди два дни с Джени и децата бяха прекарали нощта пред камината, защото имаше някакъв проблем с газовото захранване. Студът се просмукваше в къщата и той запали огън с истински дърва, не с брикети. Хлапетата, с пижами, легнаха в спални чували, а двамата с Джени — на надуваем матрак. Пуласки разказваше смешки, докато малките заспаха.
С Джени се притиснаха силно един в друг, докато прегръдката на студа пусна слетите им тела. (Не, не става дума за онова нещо, разбира се; бяха с пижами, невинни и смешни като тези на децата.)
Как само искаше да бъде със семейството си в този момент. Но прогони тези мисли.
Под прикритие. Това бе задачата му сега. Единствената му задача. Джени бе омъжена за Рон Пуласки, не за Стан Валенса. Децата не съществуваха.
Също Линкълн Райм и Амелия Сакс.
Единственото, което имаше значение, бе да открие съучастниците на покойния Часовникар. Кои бяха те? Какво замисляха? И най-важното — дали убиецът имаше наследник?
Рон Пуласки имаше теория в тази връзка, но бе решил да не споделя нищо с Линкълн и Амелия от страх да не излезе глупак, ако се окаже, че не е прав. (Пак тази травма на главата. Измъчваше го всеки ден, всеки божи ден.)
Теорията беше следната: Самият адвокат бе главният съучастник на Часовникаря. Лъжеше, че никога не е виждал убиеца. Изглеждаше, че наистина е адвокат — бяха го проверили. Имаше кантора в Лос Анджелис. (Секретарката, която вдигна телефона, каза, че господин Уелър отсъства по работа.) Но уебсайтът им беше доста постен — голи кокали — и съдържаше само номер на пощенска кутия, без адрес. Все пак изглеждаше като истински сайт на адвокат по дела за нанесени по невнимание телесни повреди.
Какво целеше Уелър?
Вероятно същото като Пуласки. В крайна сметка защо да идва лично до Ню Йорк за праха на Часовникаря, като много по-лесно можеше да уреди изпращането му с куриерска фирма на семейството?
Не, Пуласки беше сигурен, че Уелър е дошъл за разучаване — да намери други партньори на Часовникаря, който умееше майсторски да планира по няколко престъпни начинания в едно и също време, без да издава на съучастниците си, че съществуват и други като тях. Пуласки предполагаше, че…
Телефонът му завибрира. Той вдигна. Обаждаше се един полицай от екипа в хотела. С партньора му бяха заели позиция във фоайето и бара. Пуласки беше дал описание на Уелър, но колегата му съобщи, че все още не се е появил такъв човек. Все пак още беше рано.
— Ще съм там след пет-шест минути.
— Добре — каза колегата му със спокоен глас, който вдъхна увереност на Пуласки, и затвори.