Игра на духове [bg]

Станаха три пъти.

- Е? - попита Ластрейд от задната седалка.

- Нищо. Не отговарят.

- Мамка му. Трябва да се махаме.

- И какво ще правим, като се махнем?

- Не знам, но не можем да стоим още много тук.

Парите бяха прибрани в два спортни сака, които стояха в краката на Ластрейд. Колкото и да се мъчеше, той не можеше да се намести удобно, макар да подозираше, че е повече от нерви, отколкото от каквото и да било друго.

Филип не беше притеснен, само подразнен. Искаше си хероина. Искаше да приключи сделката, за да убие Майка. Знаеше, че няма да може да го направи сам. Прекалено много я обичаше. Беше дал на Славен да разбере, че може да се нуждае от услугите му, въпреки че не беше споменал имена - не че се налагаше, защото беше пуснал достатъчно намеци за обекта на враждебните си намерения. Освен това имаше приблизителна представа от очакваната цена. Десет бона трябваше да стигнат. Вероятно можеше да спазари някого и за по-малко - дори и без пари, ако изчакаше достатъчно дълго и дадеше достатъчно бизнес на Славен и неговите хора, но щеше да му бъде трудно да укрепи позициите си, докато Майка беше още жива. Тя щеше да разбере. Имаше си начини. По-добре да я нямаше наоколо.

- Трябва да се изпикая - каза той.

Искаше да се протегне и да помисли няколко минути на спокойствие. Той слезе от колата и отиде в ъгъла на паркинга, който беше ограден със стена с бодлива ограда отгоре ѝ.

Близо до ъгъла имаше вход към гараж с две заключени стоманени врати. Филип разкопча ципа си, изпика се и запали цигара. Пробва отново да се обади. Този път някой вдигна на второто позвъняване. Филип разпозна гласа на Славен.