![Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/4/3/mechove-v-grada-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Майналовски Сибин, Мирчев Василь
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Екопрогрес“
- ISBN: 978-954-2970-25-5
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
— Накъде сега?! — попита Джон с такава бодрост в гласа, като че ли е печелил навсякъде на хазарт, без да си дава зор да мисли числа.
— Демони — зачеркна Алфимея с вещината на счетоводител. Погледна го с огромна обич и го целуна по устните. Джон разбра, че е влюбен в Алфимея, и то открай време, още преди Барбара да го изостави и да му вземе къщата в Уисконсин.
— Следват дракони! — бодро каза Алфимея като модерна изследователка, сякаш Индиана Джоунс не стигаше.
— Да вървим! — още по-бодро удари Пикуел.
Световете на Артамра
Озоваха се в планета, която много приличаше на Улсес, но беше камерна динотопия. Имаше дракони — бели, черни, златни, сребърни, зелени, сини, оранжеви. Отнякъде долетяха четири златни дракона. Пикуел се сащиса.
— Спокойно, Джон. Няма да ни наранят. Искат да се качиш върху един от тях. Трябва да ги яздим, за да можем да се бием с останалите срещу злите дракони и личове, които ги командват — каза Алфимея.
— Качи се върху мен, Господарю Отлеарзис! — каза едно от съществата с тежък баритон и такава естествена, всекидневна обич в гласа си, като че ли навсякъде из вселената щъкат други като него.
— Добре — каза с живец Пикуел, сякаш до сега е вадил дракони на втория ден и популацията му е била отлична. — Да вървим да раздадем мир на света! — отмерено възкликна Джон, сякаш е посланик на добра воля.
Настаниха се върху драконите. Пикуел мислеше, че ще разгледат света, но осъзна, че няма време за подобни екскурзии. Директно групата се хвърли и драконовата армия се изправи срещу драколичи и черни дракони. Пикуел немееше пред тях, но осъзна, че няма време да мисли позитивно. Армиите се сблъскваха във въздуха. Огромните същества ревяха и изтръгваха пламъци и черни светкавици един срещу друг. Тогава Пикуел видя, че няколкостотин като него — Керацонини — се бият рамо до рамо с драконите срещу черните некроманти и техните драколичи. Битката вървеше оспорвано и Пикуел не знаеше колко време ще продължи така. Тогава се случи нещо неочаквано: драконите се разединиха от битката и всички кацнаха. Редиците се отделиха и една забулена фигура, която се отлъчи напред:
— Нека дойде най-добрият! Нека се изправи срещу мен!
Без да му мисли Джон се удари в гърдите:
— Аз ще се изправя срещу теб!
Двамата се вплетоха в дуел и започнаха да разпръскват огнени топки и светкавици около тях. Пикуел осъзна, че има достоен противник срещу себе си. Атакува с „фелистче“, но направи огледало от дясно, което беше директно порязано от забулената фигура. Битката се проточи. Светкавици и огън бушуваха около тях и ту единият надделяваше, ту другият, но без значителен превес на един от двамата. Тогава съществото изрева и започна да размества пластовете на почвата. Пикуел извика — това щеше да раздроби драконовите империи и да разруши Липокания! Вложи стремето на гърдите и се метна към господаря лич с меч. Онзи се опита да блокира, но Пикуел изрева и го разсече на две. Съществото се опита да се регенерира, но Пикуел събра последните остатъци от сила и го смачка. Това унищожи другите немъртви, които се бяха свързали с господаря лич. Драколичите се разпаднаха и изчезнаха от полезрението на останалите. Пикуел погледна наоколо като смъртник, след което кротко припадна в нечии ръце.
— Герой… — чу гласът на Алфимея. — Такъв герой… — замечтано измърмори тя.
Беше легнала до него и го беше прегърнала. Отвори очи. Тя го гледаше с такава обич и се усещаше такава доброта в гласа, че Джон забрави за проблемите, които преди имаше с Барбара.
Двамата след това се любиха и Пикуел се почувства като най-големия RPG-играч, разкарващ се с епик-герои.
— А сега? Сега накъде? — попита Джон, докато се обличаше, като че ли питаше дали да отидат в парка или да отскочат до мола.
— Световете на Такриозис… — каза Алфимея.
— Какво има там? — попита Джон с огромна жар в гласа, сякаш за пръв път празнуваше Великден.
— Там животът е като на нашата родна планета, Джон… — отрони Алфимея.
— Че и ти ли си от Земята? — алчно каза Пикуел.
— Терра 27 ли? Да, Джон, но го скрих от теб, защото знаех, че ще се възпротивиш и няма да ми повярваш. Там е нещо като космическа Space Opera, но всичко се прави с магията „Пикуел“; дори галактическите бази са конструирани със силата! Ще ти хареса! — каза Алфимея и свойски го целуна.