![Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/4/3/mechove-v-grada-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Майналовски Сибин, Мирчев Василь
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Екопрогрес“
- ISBN: 978-954-2970-25-5
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Изправи се. Разгледа я. Беше впечатляваща блондинка с леко азиатски черти на лицето. Бе облечена в елегантна дреха и приличаше на принцеса от холивудски филм.
— Защо си тук? Какво искаш от мен? Да не искаш да завладееш света? — мащабно попита Пикуел.
— Не. Казвам се Алфимея. Знам, че изглежда тъпо, като в евтин фантастичен роман, но трябва да ми повярваш! Ти си най-големият хакер и умът ти е отворен към творчество — подхвана тя. — Роден си на кръгло число, 20-ти юни, и си един от най-силните хора на света. Трябва да ми повярваш. Виж. — Подхвърли една кутийка на масата. — Това е Синорит.
Пикуел я хвана, натисна една от точиците и пред него изникнаха Ирак, Египет, после Никарагуа. Осъзна, че може да сменя изгледа на света със силата на мисълта си.
— Може ли да се махнем от тази планета? — недоволно каза Пикуел, сякаш се връща от сесия на ролева игра. — Би ми харесало да видя какво е отвъд… — и погледна дяволито, като че досега е обикалял в училище за магьосници.
— Да — каза мадамата. — Само, че трябва да бъда откровена с теб. 98% от планетите във вселената са населени от хора с планети, подобни на тукашната. Там няма нищо кой знае какво — отрони тя, като че това е краят на света.
— Останалите 2%… — с обреченост попита Пикуел.
— … станалите 2% са фентъзи сетинги — каза естествено тя, сякаш „Властелинът на пръстените“ от Дж. Р. Р. Толкин е настолната й книга.
— А „Star Wars“? А „Harry Potter“? — попита ентусиазирано Пикуел.
— Няма такива неща. Навсякъде има магия, Пикуел. Просто навсякъде се крият. Най-открито е в онези 2% — 12 планети — каза тя, като разгърна енциклопедия.
— Как изглеждат те? — попита изследователски Пикуел.
— Огромни са. Те са огромни планети, двеста пъти по-големи от земята. Там има всичко. И са свързани в обща пряка. Един вид може да се пътува само там. Няма смисъл да ходим другаде, Пикуел. Само във фентъзи световете можем да се справим в живота. И двамата сме магични и свързани.
— Ясно. Няма накъде да мърдаме — каза Пикуел, сякаш си поръчва кафе, но никой не го чува.
— Освен това, Пикуел, ти си от там. — Мацката се съсредоточи и вложи енергия. Пикуел ахна. Планетата беше огромна. Имаше даже динозаври, имаше тигри и лъвове, имаше всичко. Имаше магьосници, които летяха, имаше чудовищни твари, които нападаха с огън и бичове, приличащи на дяволи от средновековна икона. — Роден си на Липокания преди 35 години, Пикуел. — Тя показа негова снимка като дете, как си играе с неестествен фикус и огромен лъв го ближе по лицето.
Пикуел се просълзи. Вътре в себе си разбра, че винаги се е чувствал не на място на Земята.
— Велико е. Какво друго мога да правя… — изрече Пикуел.
— Можеш да командваш елементите — Водата, Земята, Огъня, Метала и Въздуха. — Имаш таланта на Керацонин — висш духовник.
Пикуел се съсредоточи. Започна да отмества вазата, да пали свещите и да размества почвата в саксиите. Разбра, че наистина може много и че винаги е могъл да го прави, но винаги го е мързяло.
— Добре! Тръгваме! — бодро каза Пикуел, сякаш вечеря с дипломацията. Сложи изгледа на една средностатическа фентъзи планета гигант и проектира портал. Напусна Земята с огромно удовлетворение, знаейки, че животът му е друг и той е господар на собствената си съдба.
Световете на Улсес
— Къде сме? — попита отпаднало Пикуел.
— Светът на Улсес. Някъде, Пикуел. Планетите са огромни и са пълни с живот. Но не всичко си заслужава — каза тя, като че ли ходеше повече в библиотеки, отколкото на кино.
— Какво трябва да направим? — попита Пикуел с огромна доброта в гласа; откъде ли се беше взела? Междувременно се беше взел на сериозно и в малкия град вдигаше тук-там някой друг камък. Хората не обръщаха внимание, това беше част от ежедневието. Осъзна, че градът е близо до това, но 1 на всеки 10 000 обикаля с магия из планетата. Което пак беше огромна цифра, защото мащабите бяха невероятни в сравнение с малката планета Земя, на която беше роден.
— Да спрем глобална война. Помни, че тези планети са дванайсет и обикалят в кръг, Пикуел. Казва се Липокания: това е, така да се каже, кръговидна мини вселена, на територията на самата вселена. — Още малко не сложи очилца.
— Добре де, една минидемонска война няма ли да подейства освежаващо на цялата цивилизация? — попита Пикуел с досада, сякаш играе ролева игра на нощни смени с много кафета.