Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
Тя запали цигарата. В последвалото мълчание се чуваха шумове от компютърната стая, звънна телефон, долитаха гласове или случайното пиукане на някой компютър при погрешно въвеждане. Грейвър разбираше, че Арнет очаква да й каже какво смята да прави той. Тя искаше да знае това, а и двамата съзнаваха, че той трябва да й го каже. Макар че бе постигнал кариера в разузнаването, това, което вършеше сега, бе свързано и с оперативна работа, и с разузнаване. Тя бе далеч по-опитна в подобни машинации и бе видяла много повече поразии, причинени от мъже, които убиват съвсем нехайно, сякаш между другото. Тя идваше от свят, където ставаха същите процеси, но залозите бяха по-високи и често нямаше абсолютно никакви правила. Ако той се канеше да се залови с нещо, което би могло да има фатални последици, би трябвало да разбере всичко това.
— Добре — рече той. — Ще ти обясня с какво разполагаме.
Той й предаде за разговора на Нюман и Пола с Валери Хийт и последвалата находка от имена сред нейния боклук. Разказа и докъде са стигнали в момента. Не спомена нищо за Виктор Ласт. После каза:
— Когато се върна в службата, ще накарам Нюман да прибере Хийт. Той искаше да го направи, а и ти ме съветваш същото, при положение че тя е замесена в организацията на Калатис. Ще се опитаме да я накараме да издаде някакви имена. Времето не чака.
— Нали знаеш, не бива да я изпускаш от погледа си, щом веднъж се заловиш с нея — рече Арнет.
Грейвър виждаше по лицето на Арнет, че тя няма търпение всичко това да стане.
— Да знам — отвърна той.
— Проблемът е доста сложен. Ще можеш ли да се справиш?
— Да. — Нямаше представа как ще го направи, но разбираше, че на нея й се ще тя самата да се заеме, а той не искаше да й го отстъпи.
Тя го изгледа внимателно, навярно се опитваше да отгатне за какво си мисли той. После рече:
— Добре, ще проверя онези имена чрез моите мрежи.
Арнет винаги имаше нужда от нови имена. Разузнавателните архиви бяха отрупани с какви ли не псевдоними, представляващи сами по себе си цяла наука. Бяха неоценима помощ.
Той кимна, а тя продължаваше мълчаливо да пуши. Мачкаше целофанената обвивка на пакета си с цигари и Грейвър изведнъж си представи, че ако можеше да надникне в нейния мозък, работата на мисълта й навярно би напомняла на това шумолене на целофана. Тя пресмяташе нещо.
Грейвър усети вибрирането на своя пейджър.
— Трябва да тръгвам — каза той и се размърда. — Предполагам, че нищо не сте разгадали от компютъра на Тислър.
Арнет загаси недопушената цигара.
— Нищо. Но съм оставила двама души да работят по това. Сега ми се струва доста обнадеждаващо, че е заделял значителна информация. Може да се окаже златна мина.
— Ами Дийн? — Грейвър се изправи.
— Целия ден си стои вкъщи и изобщо не е звънял. И след като вече по-добре знам какво става тук, съмнявам се дали ще се обади на някого. Не е толкова наивен. — Тя прибра пакета цигари. — Но се увеличава вероятността скоро пак да предприеме някакво пътуване, може би довечера. Поне ще трябва да излезе, за да се обади по телефона. — Арнет също се изправи. — Какво мислиш за Джинет? Дали тя знае? Замесена ли е?
— Не знам. Сякаш не изглежда объркана като Дийн, може би не е чак толкова разстроена. — Той поклати глава. — Първата ми реакция е да приема, че тя не знае. Но това е само едно усещане.
— Добре тогава — рече Арнет. — Да се заемаме и двамата здраво със задачите. Това не може дълго да продължава, без нещо да излезе наяве.
Арнет отвори вратата към компютърната стая. Там работата все така вървеше с пълна пара — високоскоростният, чевръст, почти безшумен труд на чиповете от двадесет и първия век, позволяващ само на няколко души да задвижат невероятно количество данни за части от секундата. Винаги когато Грейвър се замислеше по-дълго над това, той почти се отчайваше. Беше чудесно, че човекът се е научил да върши толкова много единствено чрез електрическата искра. Ала той сякаш беше като чирак на някой алхимик. Човекът знаеше нещо от технологията на бога, но значително по-малко разбираше божествения нравствен смисъл, който би му позволил да използва тази технология винаги благоразумно. И както историята е доказала доста последователно в течение на цели хилядолетия, главата на човека все още изпреварва сърцето му.