Без светлина [bg]

— Да знам — отвърна той.

— Проблемът е доста сложен. Ще можеш ли да се справиш?

— Да. — Нямаше представа как ще го направи, но разбираше, че на нея й се ще тя самата да се заеме, а той не искаше да й го отстъпи.

Тя го изгледа внимателно, навярно се опитваше да отгатне за какво си мисли той. После рече:

— Добре, ще проверя онези имена чрез моите мрежи.

Арнет винаги имаше нужда от нови имена. Разузнавателните архиви бяха отрупани с какви ли не псевдоними, представляващи сами по себе си цяла наука. Бяха неоценима помощ.

Той кимна, а тя продължаваше мълчаливо да пуши. Мачкаше целофанената обвивка на пакета си с цигари и Грейвър изведнъж си представи, че ако можеше да надникне в нейния мозък, работата на мисълта й навярно би напомняла на това шумолене на целофана. Тя пресмяташе нещо.

Грейвър усети вибрирането на своя пейджър.

— Трябва да тръгвам — каза той и се размърда. — Предполагам, че нищо не сте разгадали от компютъра на Тислър.

Арнет загаси недопушената цигара.

— Нищо. Но съм оставила двама души да работят по това. Сега ми се струва доста обнадеждаващо, че е заделял значителна информация. Може да се окаже златна мина.

— Ами Дийн? — Грейвър се изправи.

— Целия ден си стои вкъщи и изобщо не е звънял. И след като вече по-добре знам какво става тук, съмнявам се дали ще се обади на някого. Не е толкова наивен. — Тя прибра пакета цигари. — Но се увеличава вероятността скоро пак да предприеме някакво пътуване, може би довечера. Поне ще трябва да излезе, за да се обади по телефона. — Арнет също се изправи. — Какво мислиш за Джинет? Дали тя знае? Замесена ли е?

— Не знам. Сякаш не изглежда объркана като Дийн, може би не е чак толкова разстроена. — Той поклати глава. — Първата ми реакция е да приема, че тя не знае. Но това е само едно усещане.

— Добре тогава — рече Арнет. — Да се заемаме и двамата здраво със задачите. Това не може дълго да продължава, без нещо да излезе наяве.

Арнет отвори вратата към компютърната стая. Там работата все така вървеше с пълна пара — високоскоростният, чевръст, почти безшумен труд на чиповете от двадесет и първия век, позволяващ само на няколко души да задвижат невероятно количество данни за части от секундата. Винаги когато Грейвър се замислеше по-дълго над това, той почти се отчайваше. Беше чудесно, че човекът се е научил да върши толкова много единствено чрез електрическата искра. Ала той сякаш беше като чирак на някой алхимик. Човекът знаеше нещо от технологията на бога, но значително по-малко разбираше божествения нравствен смисъл, който би му позволил да използва тази технология винаги благоразумно. И както историята е доказала доста последователно в течение на цели хилядолетия, главата на човека все още изпреварва сърцето му.