Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

http://travel.cnn.com/tokyo/drink/kamtya-bar-849180

http://www.kamiya-bar.com

Чудесна фото екскурзия на съвременен Угуисудани, където Рейн се запознава със Саяка в един от многобройните хотели за любов:

http://pingmag.jp/2013/03/25/welcome-to-uguisudani/

„Тайхо Чуука Риори“ (китайска кухня), мястото на втората среща на Рейн с Макгроу:

http://tabelog.com/tokyo/A1316/A131602/13001670/

Кафенето „Лъвът“ в Шибуя, където Рейн получава жизненоважни сведения:

http://blog.uchujin.co.uk/2010/09/lion-cafe-tokyos-worst-best-kept-secret/

http://www.tokyofoodlife.com/?p=1829

Прекрасна фото екскурзия по линията „Аракава“, последния оцелял токийски обществен трамвай:

http://Idersot.smugmug.com/photos/swfpopup.mg7AlbumID=25699252&AlbumKey=mLnMtm

И също:

http://lifetoreset.wordpress.com/2012/09/01/aboard-toden-arakawa-one-of-tokyos-remaining-street-car/

Статия за едни от най-хубавите сенто в Токио. Ето откъде научих за „Дайкоку-ю“, мястото на убийството с електрически ток (и чудесно място за следобедно накисване в басейна):

http://travel.cnn.com/tokyo/visit/sento-spectacular-tokyos-amazing-public-baths-199776

Чудесна статия за една разходка в Кита-Сенджу, квартала, в който се намира банята „Дайкоку-ю“:

http://www.japantimes.co.jp/life/2011/01/09/environment/the-narrow-roads-of-senju/#.UdAtQhaHoUw

„Кафе де Ламбър“, класически токийски кисатен и подходящо място за обмен на секретна информация:

http://www.tokyofoodlife.com/?p=323

„Кабая Кофи“, поредното класическо заведение, любимо място за тайни срещи на Макгроу:

http://www.timeout.jp/en/tokyo/venue/8951/Kabaya-Coffee

Страхотен фотографски блог за Накагин Капсюл Тауър:

http://www.ignant.de/2013/09/05/1972-by-noritaka-minami/

И репортаж от двама западни архитекти, успели да обезопасят един от апартаментите в небостъргача и да живеят в него:

http://www.dornusweb.it/content/domusweb/en/architecture/2013/05/29/the_metabolist_routine.html

Ето някои удивителни снимки на студентски демонстрации в Токио, 1968-1971:

http://www.magnumphotos.com/C.aspx?VP3=SearchResult&ALID=2TYRYDMD2HVR

Харесвам тази снимка на младия Терумаса Хино с още няколко джаз легенди в Шинджуку Дъг, 1968. Тя дава отлична представа за атмосферата на токийската джаз сцена през 1972-ра:

http://openers.jp/culture/tips_event/artdish0617.html

И „Сам, сам и сам“ на Хино, парчето, което в романа той изпълнява с квартета си в „Таро“. Беше ми приятно да пиша за него. Разкошна, запомняща се музика:

http://www.youtube.com/watch?v=Nn-LQpFhGIY