Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]
Рейн-сан: Гробище за спомени [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

Электронная книга - «Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]». Краткое содержание книги:

 Как да станеш легендарен наемен убиец? За Джон Рейн това са уроците, които научава в Токио през 1972-ра. Веднага след завръщането си от бойните полета в Югоизточна Азия Рейн започва работа като куриер и пренася пари за корумпирани членове на японското правителство. Но когато с една от доставките става фал, той се озовава под прицела на най-могъщия клан на японската мафия. За да се спаси, Рейн сключва отчаяна сделка. Докато си играе на котка и мишка с якудза и мъчително усвоява новата си роля на наемен убиец, Рейн се влюбва в Саяка, красавица от корейски произход, прикована на инвалидна количка. Ала изискванията на неговата мрачна работа влизат в конфликт със сърдечните му копнежи.
1 ... 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122
Перейти на страницу:

Липсва ми. Господи, колко ми липсва! Нещо повече, това е като оплакване на мъртвец. И не скърбя само за всичко, което имахме, а за всичко, което можехме да имаме, стига да бях взел други решения, да бях друг човек.

Но кой и какъв бих могъл да съм? Опитвам се да си го представя и не успявам. Това е нещо като самозаблуда, измама, блян.

„Светът е сцена — нали така казва Шекспир? — И всички са актьори“.

И наистина е така. Всички сме актьори. Само че това е поезия. Прозата е по-елементарна. Понякога просто има неща, които можеш и които не можеш да направиш.

Благодарности

Моите приятели Коичиро Фукасава и Юкие Кито за пореден път ми оказаха безценно съдействие, като отговаряха на всичките ми въпроси за Токио: за новото и старото, местното и чуждестранното, цивилизованото и вулгарното. Те ме заведоха и в китайския ресторант „Тайхо“ в Минами Азабу, който използвах в тази книга и който заслужава признателност дори само за изключителната храна. И бяха невероятна компания, докато живеех като отшелник в Токио и пишех този роман.

Сигурен съм, че съм описал неправилно много неща за живота на инвалидите, и с нетърпение очаквам хората да споделят мислите си, за да актуализирам страницата „Грешки“ на уебсайта си. Каквото и да съм сбъркал, направил съм го въпреки подробната информация, която съм откривал на различни уебсайтове. Ето някои, които са ми били особено полезни:

10 правилни начина да общуваме с инвалиди:

http://www.themobilityresource.com/10-correct-ways-to-interact-with-people-with-disabilities/

10 неща, които никога не бива да казваме на човек на инвалидна количка:

http://www.themobilityresource.com/10-things-to-never-say-to-a-person-in-a-wheelchair/

Излизане с хора с параплегия: пълен наръчник:

http://www.streetsie.com/dating-paraplegics-guide/

Гмуркане с инвалидна количка (Сю Остин):

http://www.youtube.com/watch?v=PCWIGN3181U&feature=endscreen&NR=I

Как да бутаме инвалидна количка:

http://cripwheels.blogspot.jp/2006/07/how-to-push-wheelchair_31.html

Секс и параплегия:

http://www.youtube.com/watch?v=4TaLQiiFUUY

Камерон Хюс е човекът, който ме накара да престана да се държа така, сякаш всички на света могат да ходят, и да създам герой инвалид. Саяка нямаше да съществува, ако той не ме насърчаваше. Освен това споделяше с мен своята проницателност, опит и предложения за още четива. Сигурен съм, че той пръв ще ми посочи грешките.

За пореден път съм задължен на Майкъл Клайндъл от Токио Фуд Лайф, който повече от двайсет години издирва най-необикновените и забутани ресторанти, барове и кафенета в Токио. Майк беше така любезен да ме насочи към някои места, съществуващи от около 1972-ра, че и от преди това (ще намерите линковете на страницата „Местата“ на моя уебсайт; вж. по-долу), и както винаги проверката на неговите препоръки ми достави огромно удоволствие. Те изключително обогатиха тази книга:

http://www.tokyofoodlife.com

http://www.barryeisler.com/photo_places.php

Нобуо Камиока, професор по английски език и култури в университета „Гакушуин“, любезно ми препоръча няколко книги със снимки на Токио през 60-те и 70-те години на XX век, които много ми помогнаха, докато се опитвах да си представя града преди четирийсет години. Вижте още за тях в „Бележка на автора“.

Ако искате да видите как скромният автор на тази книга прилага хватка като Рейн в Юено, предлагам ви следния видеозапис, на който специалистът по бойни изкуства, учител и писател Уим Демир ми показва как да направя хватката по-смъртоносна. Това име може би ви е известно, защото съм кръстил на него един свой герой, който се появява в няколко книги от поредицата. Накрая Рейн го ликвидира, но ако беше истинският Демир, Рейн можеше сериозно да загази. Прочетете фенфикшъна на Уим за Рейн в неговия блог за самоотбрана:

http://www.wimsblog.com

http://www.youtube.com/watch?v=ODCfOWT-y8po#at=225

Докато сме на темата за бойните техники, както и всичко друго в тази книга, опитал съм се да опиша суплекса на Рейн колкото може по-живо. Но ако искате да видите хватката в реалния свят, освен във въображението си, ето два чудесни примера — първият е изпълнен от седемгодишно дете!

http://www.youtube.com/watch?v=QLkUbYTSexs

http://www.flowrestling.org/coveragc/249282-Journeymen-Freestyle-Duals/video/632901-Araoz-5pt-Throw-SUPLAY

Също: ето два видеозаписа за принципа на Тюелър. Приложих този принцип в Тренировъчния институт за бойни техники в Скалистите планини и това направо ми отвори очите. Разстоянието от шест и половина метра е много по-малко, отколкото може би ви се струва:

1 ... 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)