Колието на кралицата

— Vide pedes, vide manus!53 — казал Исус на свети Тома. — Ще ви кажа нещо, господин Дьо Таверне. Вижте тези пари и пипнете тези екземпляри.

Той отвори чудесно изваян дъбов шкаф и показа на пребледнелия благородник хилядата екземпляра от вестника, още дъхащи на мокро мастило. Филип се приближи до графа. Макар че се държеше много заплашително, графът не се отмести.

— Господине — каза Филип, — изглеждате ми смел човек. Приканвам ви да ми дадете удовлетворение с шпага в ръка.

— Удовлетворение за какво? — попита Калиостро.

— За обидата, нанесена на кралицата, обида, на която ставате съучастник, запазвайки дори само един екземпляр от този вестник.

— Господине — каза Калиостро, без да се помръдне. — Вие грешите и аз съжалявам за това. Аз обичам новостите, скандалните слухове, мимолетните неща. Колекционирам хиляди вещи, за да има какво да си спомням по-късно, иначе бих ги забравил. Купих и този вестник. В какво виждате каквато и да било обида, след като само съм го купил?

— Вие обидихте мен!

— Вас?

— Да, мен, мен, господине! Не разбирате ли?

— Не, заклевам се, че не разбирам.

— А как ще обясните подобна настойчивост да закупите такова отвратително писание?

— Казах ви, влечението към колекциите.

— Когато човек е честен, господине, той не колекционира низости.

— Ще ме извините, господине, но не споделям мнението ви по отношение на това издание. Това може би е памфлет, но не е низост.

— Ще признаете поне, че е лъжа.

— Пак се лъжете, господине, защото Нейно величество кралицата е била на сеанса на Месмер.

— Лъжа, господине!

— Искате да кажете, че съм излъгал?

— Не искам да го кажа, а го казвам.

— Е, добре! Щом е така, ще ви отговоря с една-единствена дума: видях я.

— Видели сте я там?

— Както виждам вас, господине.

Филип впери очи право в лицето на събеседника си и поиска със своя открит и честен, тъй благороден и хубав поглед да се пребори с лъчезарния поглед на Калиостро, но тази борба го измори, той отклони погледа си и рече:

— Е, добре! Аз продължавам да настоявам, че лъжете.

Калиостро повдигна рамене, както би направил при обида от страна на луд човек.

— Не ме ли чувате? — глухо попита Филип.

— Напротив, господине, не съм изпуснал нито дума от това, което казахте.

— А не знаете ли каква е цената на изобличаване в лъжа?

— Зная, господине — отговори Калиостро. — Има дори една френска пословица, която казва, че изобличаването в лъжа има цената на плесница.

— В такъв случай се чудя само на едно.

— На какво? — попита Калиостро.

— Че още не сте вдигнали ръка да ми ударите плесница, защото сте благородник и защото знаете пословицата.

— Преди да стана благородник и да науча френската пословица, Бог ме е направил човек и ми е наредил да обичам ближния си.

— И така, господине, отказвате да ми дадете с шпага в ръка удовлетворение? — попита Филип.

— Плащам само това, което дължа.

— Тогава ще ми дадете удовлетворение по друг начин.

— Как? — попита Калиостро.