Нежният измамник

Никога, никога вече нямаше да намери утеха при него.

Гърлото й пресъхна, тя преглътна с мъка и се взря с невиждащи очи в лавандуловосиния здрач.

От днес нататък щеше да вземе съдбата си в свои ръце. Щеше да подреди живота си, да определя сама къде ще отиде и какво ще направи, да се грижи за баща си и за детето си. Имаше силата и решителността да го стори.

Колко по-леко щеше да й бъде, ако някой й помагаше да изпълнява всички тези задачи, ако имаше чифт рамене, които да понесат част от нейния товар.

Тя бе направила своя избор. Или може би не? Дали наистина имаше възможност да избира? Направи онова, което се изискваше от нея при дадените обстоятелства и въз основа на представата си за добро и зло, за справедливо и несправедливо. Друга възможност не съществуваше.

Какво щеше да каже на Рейнолд, ако бе последвала логиката на сърцето си?

Но какъв смисъл имаше да си представя невъзможното? Нямаше връщане назад.

Тя чу стъпките, видя неясната сянка и сърцето й направи огромен скок. Рейнолд. Той се връщаше, за да я отведе в къщи. Това можеше да се очаква от него. При всички случаи той щеше да продължи да играе ролята на съвършения джентълмен.

Мъжът пристъпи към нея изотзад. Гласът му беше неравен, без дълбочина.

— Знаеше, че ще дойда, нали? Затова остана да ме чакаш тук.

— Лорънс! — извика стреснато Анжелика и се обърна към него. — Какво правиш тук? Откъде идваш?

Мъжът пристъпи още по-близо. Бившият й годеник, висока, стройна фигура в мрака.

— Исках да те видя още снощи, да поговоря с теб, но Хардън през цялото време се мотаеше наблизо. Направо да полудееш.

Гневът в последните му думи я изненада.

— Защо снощи не остана по-дълго? Защо не ме потърси в къщата?

— Какво говориш! Сигурно щяха да ме посрещнат с подобаваща сърдечност. Истината е, че Хардън не търпи никого в близост до тебе. И това от мига, в който те измъкна от реката!

Анжелика го погледна втренчено и попита:

— Откъде знаеш?

— Видях го веднага след експлозията. Държеше се като някакъв паша. Само да го беше чула как заплашваше доктора и хората, които искаха да те отнесат на друго място. В Ню Орлиънс се носеха какви ли не слухове, даже чух, че заради теб се е скарал с Фарнес, който бил най-добрият му приятел.

— Как можа… Не, това е вярно. Ти каза, че не си бил ранен при експлозията и течението не те е отнесло като татко.

Лорънс сви рамене и погледът му се плъзна покрай нея.

— Имах няколко одрасквания, но успях да стигна бързо до брега. Винаги съм бил добър плувец. — Гласът му издаваше неловкост.

— Къде беше, когато съм била ранена и в безсъзнание? — попита невярващо тя. — Не разбирам. Защо е трябвало Рейнолд да се погрижи за мен, след като ти си наблизо?