Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
Лорънс се намръщи и отговори раздразнено:
— Ти не можеш да си представиш каква бъркотия беше! Няколко души бяха отнесени в една къща край брега, мъртвите и ранените лежаха в дълги редици един до друг. Хардън беше героят на деня. Първо изнесе теб на сушата, после скочи отново в реката и извади още няколко души — най-вече жени, които пищяха като луди, един старец и няколко деца. След това пое командата и накара всички да танцуват по свирката му. Държеше се като фелдмаршал на бойното поле. Думите му бяха закон. Никой нямаше да ми обърне внимание, ако бях посмял да му се противопоставя. Освен това ти беше в безсъзнание и аз нямах представа какво бих могъл да направя, за да те съживя.
Извинения, оправдания, Анжелика познаваше този тон.
— Казал си си, че и без това ще умра.
— Но ти оцеля. Хардън те отведе в Ню Орлиънс и след известно време се чу, че си по-добре. Последвах ви, но още с пристигането си в града разбрах, че той е ненадминат майстор в дуелите с шпага или пистолет. Намерих един човек да ме осведомява за състоянието ти и той беше непрекъснато до теб, но после установих, че проклетият плъх събирал пари и от двете страни. Накрая ме предаде. Почти нищо не можех да направя, не разбираш ли? Беше ясно, че не ти позволяват да приемаш посетители, а ако бях опитал да си проправя път насила, отивах на сигурна смърт.
Дребният плъх, който правел сделки и с двете страни. Това описание събуди в паметта й спомен, при който цялото й тяло се разтрепери от ужас. Опитвайки се да преодолее неудобството си, тя попита:
— Защо не си казал на леля Хариет къде съм?
— Имах намерение да го сторя, наистина. Но тя беше полудяла от мъка, непрекъснато оплакваше загубата на баща ти и не беше в състояние да ми окаже помощ, за да те освободя от лапите на Хардън. Освен това щеше да се съюзи с майка ми и двете щяха да ме убеждават, че най-доброто е да те оставя на другия мъж и да запазя спокойствие. Това е невъзможно, разбери!
Не й каза обаче защо му е невъзможно да я остави в ръцете на омразния Хардън. От чувство за дълг, от привързаност към нея или просто защото не му харесваше да загуби „Боньор“? Преди да успее да го попита, Лорънс продължи:
— Сега това няма значение. Намерих те и това е единственото, което е важно. Ще отидем в Начез и ще живеем при мои познати, докато се погрижа да те освободя от този дяволски брак. Сигурно ще ми излезе доста скъпо — непрекъснато пътуване до съда, подаръци и пари за подходящите хора, но ти си вече богата. Когато всичко свърши, хората от доброто общество вероятно ще те гледат като прокажена, но ние ще пътешестваме по целия свят и ще ни бъде все едно. Какво ще кажеш да прекарваме летата на крайбрежието, зимите в Ню Орлиънс, а есените и пролетите в Европа?
Анжелика се извърна настрана и отговори с леден глас:
— Ти очевидно не разбираш какво се случи през последните три седмици. Искам да кажа между Рейнолд и мен.
— Как да не разбирам! — отзова се хапливо той. — Ти не си вече предишното невинно момиче, но това не е толкова важно. Готов съм да ти простя тази малка грешка и ще те обичам, както и досега.
Което не означава нищо, помисли си тя, защото той никога не ме е обичал. Не, не биваше да бъде несправедлива. Той беше млад и не беше негова вината, че се бои от Рейнолд. А ако картината на общото им бъдеще не й харесваше, ако тя беше отвратена от поведението му, ако не одобряваше тази несъзнателна смесица от светска обиграност и свързаното с нея морално превъзходство, тя знаеше чия е вината.
Гласът й прозвуча спокойно:
— Благодарна съм, че се грижиш за мен, и оценявам желанието ти да ми окажеш услуга, като ме направиш своя съпруга, но положението е съвсем различно. Трудно ми е да ти го кажа, но аз… аз очаквам детето на Рейнолд. Не мога да очаквам да споделиш с мен този товар, смятам, че и ти не го искаш. Честно казано, ти си се занимавал достатъчно дълго с моите проблеми и аз мисля, че е дошло времето да те освободя от това задължение. Смятай, че годежът ни е развален. Вече не сме обвързани с обещание и ти си свободен.
— Неговото дете!
Презрението в гласа му и подчертаването на първата дума я прободоха право в сърцето. Въпреки това тя се обърна към него, погледна го в лицето и рече:
— Това е съвсем естествено, когато жената е загубила невинността си.
— Да, и особено когато тази загуба й харесва! — изфуча разярено той.
— Ти сериозно ли смяташ, че тази малка грешка, както я нарече, ми се е случила само веднъж? — Гневът, който лумна в гърдите й, дойде като освобождение. Мнението му за нея изобщо не я интересуваше.