Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Стигна на покрива на ханзейската пирамида точно навреме. Слънцето се беше спуснало като месингово кълбо над хоризонта. Обърнат с гръб към нея, Базил стоеше в дъното на градината. На съвършено равни разстояния една от друга бяха подредени саксиите с дребни портокалови и лимонови дръвчета, обсипани с ароматни бели цветове, които привличаха жужащите пчели. Посипаните с фасетъчен чакъл пътечки лъкатушеха с прецизно изчислена от цяла комисия азиатски градинари произволност.
— На масата има кана леден чай. Би ли наляла по чаша? — каза Базил, без да я поглежда. Репутацията му, че има очи и на гърба, беше напълно заслужена. — Любимият ти аромат, надявам се.
Сарейн направи, каквото й поръчаха, опитвайки се да си спомни кога изобщо я е питал какъв чай предпочита. Вдъхна тръпчивия аромат на запарката от манго и канела. Непознатият вкус й се стори великолепен — но не можеше да си обясни защо той го смята за „любимия“ й. Беше някакъв жест, подготвяше я за предстоящия разговор. Щеше да иска нещо от нея.
От Базил беше усвоила изкуството да манипулира хората по начин, за който на нито един наивен дървообитател на Терок никога не би му хрумнало. Сарейн му се беше отплатила с тялото и с приятелството си и не на последно място със съветите и подкрепата си. Беше му предоставила и любовта си, но това трябваше да си остане тяхна тайна, разбира се. Той изпитваше презрение към романтичните емоции. Изобщо не се беше надявала интимната им връзка да продължи почти цели десет години. Сега вече очевидно бяха екип, въпреки че на Базил не му беше приятно да си го признае.
Въпреки огромната власт, с която разполагаше, Базил не беше женкар и тя се съмняваше, че поддържа други тайни връзки. Не че би си позволила да го ревнува и не защото не би настоял да разполага с правото да има и други жени. По всяка вероятност той самият смяташе, че връзките му с други жени ще са прекалено тежко бреме за него. Доколкото тя можеше да прецени, преследването на развлечения — дори за наслада — не беше в неговата природа. Тя му сервираше всичко, което искаше и от което имаше нужда, и благодарение на това той можеше да съсредоточи енергията си другаде. Между двамата съществуваше негласно разбирателство.
Така или иначе, Сарейн рядко се впускаше в анализиране на чувствата си към председателя. Беше с него, защото така искаше, а не само заради привилегията да е негова любовница. Базил грижливо криеше истинските си чувства и тя никога не успяваше да надникне в искрените му мисли. Знаеше, че я харесва, което доказваше — доколкото това я засягаше — чрез видимо отдръпване винаги когато усетеше, че стават прекалено близки. Това беше средството му за самозащита.
Стояха един до друг на покрива и гледаха Двореца на шепота. Стоманеносивата му коса беше безукорно сресана. На всеки друг официалното сако и памучните панталони, с които беше облечен, биха изглеждали претенциозни в такава непринудена обстановка, но председателят се чувстваше съвсем удобно в тях.
— Дойде моментът да се възползваме от предимствата си, Сарейн. Ти си наред.
Тя пъхна ръка в неговата.
— По принцип винаги съм готова да се възползвам от предимствата си, Базил. Но би трябвало да ми обясниш по-ясно какво точно имаш предвид.
Той я погледна и въздъхна нетърпеливо, сякаш отговорът беше очевиден.
— Сестра ти Естара е кралицата, но сега ти си най-възрастният член на управляващото семейство на Терок. Хидрогите убиха двамата ти братя. Родителите ти явно нямат никакво желание отново да поемат управлението, с което и без това никога не са справяли особено успешно.
— Вероятно им липсва… дарбата на политици. Но се стараят, колкото им позволяват силите.
— За щастие, Сарейн, знам, че ти притежаваш тази дарба. След задълбочен размисъл стигнах до извода, че за всички би било най-добре да се върнеш на Терок и да предявиш претенциите си като… майка Сарейн.
Тя трепна като ужилена.
— Това не е въпрос на претенции, Базил. Родителите ми ще са безкрайно щастливи да ми предоставят трона.
— Толкова по-добре тогава.
И той отпи глътка леден чай, сякаш въпросът беше изчерпан.
Когато я взе под своето покровителство, беше убедена, че я използва, за да се домогне до известни облаги по отношение на упорито отказващите да сътрудничат терокци. Но след като кризата с хидрогите продължи да се задълбочава, започна да се чувства като домашен любимец, който чака да му подхвърлят трохите от масата, когато той благоволяваше да я забележи изобщо. Защо сега се опитваше да се отърве от нея? Къде беше сбъркала?
— Но не съм убедена, че искам да постъпя точно така.
Сарейн беше разгледала подробно донесените от спасителните кораби на ЗВС изображения и нямаше никакво желание да вижда обгорените белези, да диша просмукания с пушек въздух и да наблюдава как оцелелите съкрушени терокци кретат вцепенени в изпълнение на безнадеждните си задължения.