Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Срещата с дъщеря му го разтърси като електрически ток и в съзнанието му нахлуха спомени за многобройните му срещи с красивата Нира, когато се бяха любили — далеч по-многобройни, отколкото с която и да било друга жена преди или след това. Дори след изминалите години и макар да знаеше, че зелената жрица е мъртва, Джора’х изпитваше дълбок копнеж по нея.
И все пак, когато дъщеря му застана пред него, като че ли скръбта и болката му понамаляха. Джора’х се изуми от невероятната й сила и интелигентност, които усети през тизма, въпреки че поради майка й връзката и духовното му общуване с нея бяха обременени. Дори като маг-император не можеше да се свърже съвсем пряко с нея, но му изглеждаше по-силна и категорична от обичайното. Не беше в състояние да обхване всичките й способности.
— Осира’х — промълви той, след като въздъхна дълбоко. — Ти си… много красива.
Момичето се поклони; избягваше да го погледне.
— За мен е чест да ви служа, господарю.
Официалното й поведение му подейства като забит в гърдите кристален нож. Най-после тя вдигна очи към него и той се сепна от копнежа и близостта, които зърна в тях, сякаш тя споделяше с него безброй спомени, макар да се срещаха за първи път. Долавяше съвсем смътно мислите и присъствието й в тизма — като неясна струйка пушек.
— Изключително сме доволни от развитието на Осира’х — намеси се Удру’х. — Най-добрите инструктори и свещеници-философи насочват обучението й и тя се справя великолепно. Способностите й са… несравними с всичко, което сме срещали досега. Тъй като войната продължава, времето, с което разполагаме, е крайно недостатъчно. Осира’х вече е почти напълно подготвена да служи като посредник между илдирийците и хидрогите, от което отчаяно се нуждаем.
Джора’х постави внимателно пръсти под брадичката на момичето и повдигна лицето й, за да го разгледа внимателно.
— Така ли е?
— Готова съм. — Тя примигна с блесналите си очи. — Ако това е, от което се нуждаете.
Осира’х беше още съвсем малко момиче, но на Джора’х му стана болно за пропуснатото време, когато не бяха живели заедно. Той беше нейният баща и би трябвало да се грижи за нея, докато расте и се обучава, както се беше грижил за всички свои деца, за всички кандидат-губернатори. Но Осира’х беше особен случай и то не само в смисъла, който беше от значение за разплодителната програма на Добро.
Той се обърна към навъсения губернатор.
— Искам да отида с Осира’х на гроба на майка й. Надявам се, че си го отбелязал, така че ще можем… — гласът му потрепна, но той се овладя — дай поднесем почитта си и да си спомним за нея.
Лицето на Удру’х остана безизразно.
— Както желаете, господарю.
Надгробният камък на Нира беше положен върху един от наскоро залесените хълмисти склонове, изпепелен от пожарите през последния сушав сезон. От пепелта почвата беше станала още по-плодородна и тревите и бурените бяха израсли високи и тучни, заличавайки белезите от огъня.
Губернаторът на Добро беше избрал гробът на Нира да е близо до горичка трънливи шубраци, оцелели сред бушуващите пламъци. Наоколо се стелеше аромат на свежи растения, бегло напомняне за световната гора на Терок. Нира наистина би одобрила избраното кътче.
Стиснал малката момичешка ръчичка, Джора’х приклекна в сянката на покрития с шипове преплетен шубрак. Паметният знак представляваше каменен блок със закрепен за него проектор. Закаченият на холографен пръстен многофасетъчен кристал фокусираше слънчевата светлина, която проектираше изображението на красивото лице на Нира, вероятно взето от архивните документи.
Щом зърна отново образа й, Джора’х изпита усещането, че изтръгват сърцето му. Застаналата до него Осира’х, изглежда, също изпитваше гняв и вълнение, въпреки че според Удру’х никога не се беше срещала с майка си. Двамата се взираха в образа й и безмълвно споделяха общата си скръб. Искаше му се да може да разкаже на дъщеря си всички свои спомени за Нира, колко много я беше обичал… Осира’х отново го изненада със своята чувствителност и дълбоката си интуитивна схватливост. Изглежда, скърбеше за Нира наравно с него.
Той дълго остана унесен в спомени и разкаяние. Никога не би могъл да допусне, че баща му ще го излъже съзнателно. Но сега знаеше много повече…
Погали с пръсти обгорената кора на обкръжилите гроба на Нира дръвчета.
— Бих искал майка ти да е по-близо до своята гора. Бих искал да може да я види отново. Тя обичаше Терок толкова много… а сега тези дървета се възстановяват от причиненото от хидрогите опустошение.