Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
— От гледна точка на настоящата ми роля тук това би било крачка… назад.
Базил я прониза със сивите си очи.
— Не и за Ханзата. Не бъди егоистка.
И я погали нежно по ръката. Жестът му не беше израз на спонтанно обзело го чувство, а по-скоро изчислено средство да предизвика съгласието й. Тя потисна желанието си да потръпне от докосването му.
— Под заплаха е поставено самото ни равновесие — продължи той, — но ако успеем да вземем нещата в ръцете си — аз, ти и всички останали, на които разчитам — Ханзата може да излезе от ситуацията още по-силна. Всичко ще се подреди чудесно.
Чаят изведнъж й се стори горчив.
— Единствено ако стана следващата майка на Терок?
— Това може да се окаже ключов момент. Ела да се поразтъпчем.
Закрачиха по лъкатушещите пътеки, обгърнати от сладникавия аромат на цитрусовите цветове.
— Винаги съм имал огромни планове за човечеството. Преди да се появят хидрогите, това беше само мечта, дългосрочен проект. Докато Спиралният ръкав е представлявал открита игрална площадка, а междузвездните пътувания са изглеждали смътна възможност, на Земята нищо не й е струвало да пусне единайсетте заселнически кораба да отлетят като току-що оперени пиленца от гнездото. Сега обаче ситуацията е различна. Изправени пред противник като хидрогите, трябва да се обединим като мощна империя, а не да се превърнем в разбито и разпокъсано семейство.
Грандиозните му планове винаги бяха очаровали Сарейн.
Досега никога не беше изпитвала безпокойство от начина, по който разговаря с нея, но сега долови, че Базил се опитва да я манипулира, както скулптор мачка глината с ръце. Неловкостта и многословността не му бяха присъщи. Но напоследък се изпускаше и си проличаваше, че е объркан и несигурен.
Той продължи:
— След като пострадаха толкова много хора и бяха нанесени толкова много щети, страницата вече е обърната и всички стари задължения са изчистени. Виждам реална възможност за обединяването на всички отломки на човечеството и събирането на разпръснатите ни блудни деца — терокци, скитници и всички ханзейски колонии. Трябва да го направим! Можем да използваме настоящия труден момент като катализатор за обединяване на цялото човечество срещу хидрогите… както и срещу всеки друг евентуален противник. Кой би могъл да каже със сигурност какво ще ни донесе бъдещето?
Базил продължи с тежки обвинения срещу бившия председател Бъртрам Гозуел, който е разрешил на скитниците да се отцепят. Сега Ханзата плащала скъпо за липсата му на прозорливост. След това започна да ругае стария крал Бен от времето на председателя Малкълм Станис, подарил на терокците независимост, без да помисли за предимствата на телевръзката.
— Всички тези грешки са отслабили човечеството. — Базил спря до една каменна пейка, но не показа никакво намерение да седне. — Сега е моментът да ги поправим. В състояние сме отново да залепим разпокъсаните парчета.
Сарейн спря да погали цветовете на един лимон и й хрумна интересно сравнение.
— Виждаш се като човешката версия на мага-император — опитваш се да събереш всички нишки на политическия тизм.
Изражението му стана почти момчешко.
— Хм, това ми допада. Наистина разполагам с най-добрия план за ефикасно сътрудничество. Крал Питър може да е нашият говорител, а дори архиотецът на Църквата може да е полезен, макар че ще взема окончателно решение… след като се посъветвам с моите сътрудници, включително и с теб, Сарейн.
— След като се окажа чак на Терок. А не тук до теб.
Дали не искаше да я отдалечи от себе си? Може би усетил, че всичко около него се разпада, се опитваше да запази контрол върху ситуацията. Може би беше осъзнал, че е прекалено зависим от нея и че дори я обича, което неминуемо го дразнеше. Нищо чудно, че я отпращаше. Беше напълно в стила му.
— Добре, Базил. Ще се върна на Терок. Ще се опитам да стана следващата майка.
Усмивката му беше израз на облекчение и задоволство, но без забележима сърдечност.
„Ще го направя заради теб“, мина й през ума.
65.
Магът-император Джора’х
Магът-император Джора’х се срещна за първи път с дъщеря си в резиденцията на губернатора на Добро. Макар да беше предполагаемата спасителка на Илдирийската империя, тя си беше просто едно момиченце.
Вярно, изглеждаше прекалено уравновесена за годините си. Големите й невинни очи, които беше наследила от Джора’х, блещукаха като сапфирени звезди, а тясната брадичка и деликатното й лице болезнено му напомняха за майка й.