Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
— Старият склад — допълни Денси. — Знам го добре. Колко тлъсти елени съм носил там, преди сър Мармадюк да разбере, че крада дивеча му! Уволни ме и не ме остави вече да се грижа за него — Ех! По-добри бяха ония времена за Дик Денси!
— Каза ли ти да дойдеш точно в дванайсет? — продължи Грегъри, без да обръща внимание на думите на уволнения пазач.
— Не — каза Бет. — Не точно в дванайсет, а малко след това. Каза ми да не се приближавам, докато не мине малко време от смяната на стражата и свободните от наряд — така ги нарече — не си отидат в двора.
— А ти как ще разбереш това?
— Той каза, че ще постави лампата долу на плочите, близо до голямата врата. Когато видя светлината да излиза през долната пролука, да почукам на вратичката и той ще ми отвори.
— Но тя сега свети отдолу и тъй си свети от доста време — преди часовникът да бие. Така ли ти каза той?
— Не. Има една дупка, през която котките влизат и излизат. Той ще сложи лампата там.
— Значи още не е сложена. Трябва да си отваряме очите. Не бива да губим ценно време. Сигурна ли си, че ти каза, че ще те остави да говориш с мастър Хенри?
— Каза ми. Обеща ми честно, защото и аз му обещах нещо.
— Какво му обеща, дъще? — попита Денси със сериозен глас.
— нищо, татко — отвърна Бет, — нищо в сравнение с това, за което го правя.
— Не се тревожи за дъщеря си, Денси. Тя е вече голяма и знае да се грижи сама за себе си. Момичето ще направи само това, което трябва, аз гарантирам.
— Е, и то нямаше да помогне — продължи Бет — и никога нямаше да ме пусне вътре, ако не беше повярвал, че ме изпраща някаква важна дама. Трябваше да го измисля, бог да ми прости!
— Това е благородна лъжа, момиче — каза Гарт окуражително. — Ако всички лъжи са за такава благородна цел, то до една ще бъдат простени горе, сигурен съм.
Като каза това, Гарт погледна благоговейно нагоре.
— Ха! — извика той, като внезапно свали поглед и го отправи към портата. — Ето я там! Лампата е на котешката дупка!
Под едно от крилата на голямата дъбова врата през вече споменатия отвор се забелязваше кръг от слаба жълта светлина. Ако човек се вгледаше по-внимателно, можеше да забележи, че тя идва от лампа с не много прозрачно стъкло. Това беше обикновен фенер от обора и сега изпълняваше постова служба в лагера на кирасирския взвод.
Сигналът беше твърде ясен, за да има грешка.
Щом го забеляза, девойката почака само за някои допълнителни съвети, които двамата придружвачи й дадоха набързо. Те бяха потвърждение на важните нареждания, дадени й вече преди тръгване от колибата.
Щом ги получи, тя още по-плътно се загърна в наметката си, пресече откритото пасбище и стигна пред голямата порта, зад която беше затворен човекът, за когото тя се излагаше на морален срам, а може би и на някакво наказание.
Пред вратата тя спря за малко — отчасти за да си почине от бързия ход през пасбището и отчасти за да събере решителност за изпълнение на задачата, с която се беше нагърбила.
Колкото и храбро да беше сърцето на дъщерята на Денси, все пак то не беше тъй смело в момента. Дали войникът не я извика тук, за да я предаде! Дали няма намерение да я хване в ръцете си? Може би ще я обвини в измяна на краля или пък ще я заплаши с подобно обвинение, за да я накара да приеме неговите любовни предложения, за които вече й беше загатнал.
От друга страна, тези предложения нямаха много обиден характер. Имаше войнишко честолюбие в думите, които бе разменила с Уидърс — защото Уидърс беше този, който я покани да сподели с него часовете му на дежурство.
Тя малко познаваше младежа, преди още той да се запише кирасир, и макар че беше преминал през лоша школовка, тя не вярваше да е станал толкова лош, колкото бяха хората, с които се бе събрал.
Всъщност в този критичен момент едва ли имаше някакво значение дали беше лош. Тя бе отишла твърде далеч, за да мисли да се отдръпне от опасностите. Беше твърде близо до човека, когото обичаше с пялата пламенна страст на пренебрегнатото си сърце, твърде близко, за да се върне, без да направи опит да го види, и ако е възможно, да го спаси. Когато отново си спомни за опасностите, надвиснали над него, тя отблъсна мисълта за това, което би могло да я сполети, приближи се безстрашно и почука тихо, но решително на вратата.
Почти веднага след условния знак по плочите от другата страна се чуха стъпки от войнишки ботуши, които приближаваха внимателно и предпазливо. Някой идваше към вратата.