Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
- Нима е имало вибратори по онова време? - Беранжер не вярваше на ушите си.
- „Прелюбодействала ли си с малкия си син? Слагала ли си го на женския си полов орган и имитирала ли си любовните движения?“
- Ау... - възкликна шашнатата Беранжер.
- „Предлагала ли си се на животно? Предизвикала ли си го към съвкупление посредством хитрост? Вкусвала ли си семето на мъжа си, за да пламне от любов по теб? Карала ли си го да пие менструална кръв, или да яде хляб, замесен на задника ти?“
- Никога - рече Беранжер, напълно ошашавена.
- „Продавала ли си тялото си на любовници, за да изпитат наслада, или тялото на дъщеря ти, или на внучката ти?“
- Човек би казал, че става въпрос за днешно време!
- Точно това ми помага. Обстановката, дрехите, храната, ритъмът на живота, всичко се променя, но чувствата и поведението в личния живот са същите за жалост...
Още един аргумент, изложен от Жозефин. Ирис беше напълно доволна от себе си. Бе научила наизуст цели пасажи от „Декрета“, които току-що издекламира, без да се запъне. „Тази гъска е идеалното оръжие, ще разкаже за обяда ни на всички познати и на целия парижки хайлайф и никой няма да заподозре, че не съм автор на книгата. После, след като романът излезе, тя ще се бие в гърдите: бях с нея, бях с нея, видях какви усилия хвърляше! Дали да спра дотук, или да нанеса още един съкрушителен удар?“
Реши да нанесе съкрушителния последен удар, наклони се към
Беранжер, която беше направила няколко аборта, и прошепна заплашително:
- „Убивала ли си плода в утробата си? Изхвърляла ли си зародиша от матката със зли магии, или с билки?“
Беранжер закри лицето си с ръка.
-Престани, Ирис! Плашиш ме.
Ирис се разсмя.
- Нежеланите новородени ги удушавали или ги пускали във вряла вода. Ако били много ревливи, ги оставяли на бойниците и молели Господ или дявола да им ги смени с други, по-кротки.
Беранжер ахна ужасена и се примоли за пощада.
- Престани или никога повече няма да обядвам с теб.
- А! Прокълната душо, потъпквам секса и суетата на този свят и принасям тялото си в жертва!
- Амин - отвърна Беранжер, която едва издържаше. - А Филип, той как реагира?
- Доста е учуден, да ти кажа право... и напълно се съобразява с моето отшелничество. Страхотно е мил, посветил се е изцяло на Александър.
Последното беше самата истина. Филип с учудване научи за но-воизмисленото занимание на жена си. Не говореше на тази тема, но наистина беше поел изцяло грижата за Александър. Прибираше се от работа всяка вечер в седем часа, прекарваше дълго време в стаята му и го изпитваше, обясняваше му задачите по математика, водеше го на футболни мачове и на ръгби. Александър сияеше. Подражаваше във всичко на баща си, важно пъхаше ръце в джобовете на панталона си, служеше си с думи, казани от Филип, и повтаряше „това е ужасно“ със същия сериозен тон като баща си. Ирис се беше обадила в агенцията, за да прекратят следенето. „Добре - бе отвърнал директорът на агенцията, - още повече че май сме разкрити.“ „О! Бях се паникьосала без причина, ставало е въпрос за нещо лично!“ - заяви Ирис, за да приключат възможно най-бързо.
„Едва ли е толкова просто“ - каза си директорът. Филип Дюпен го беше посетил и му бе заявил, че ако не разпореди на хората си да престанат да го следят, ще му бъде отнето разрешителното за работа. Имал си начини. Не се шегуваше. Беше се настанил с категорично движение в кожения фотьойл срещу бюрото. Разположи се удобно, кръстоса крака, подпря ръце, подръпна маншетите на ризата си. Поседя мълчаливо. След което заговори тихо с полупритворени клепачи, но погледът му безмилостно потвърждаваше, че не говори на вятъра. „Това е, надявам се, че бях пределно ясен...“ После се изправи, огледа стаята, сякаш искаше да запечата в паметта си обстановката. Директорът понечи да го придружи до вратата, но Филип Дюпен го отпрати, както се отпраща прислуга, и излезе, без да каже нито дума повече. Директорът предпочете да приключи случая още преди телефонното обаждане на красивата госпожа Дюпен.
След като обядва, Ирис се качи на колата си и отпраши към Курбвоа да види Жозефин. На всяка цена трябваше да й разкаже как бе измамила Беранжер. Не намери никого. Ядоса се на сестра си, че няма мобилен телефон и не може да се свърже с нея. Прибра се вкъщи да доизпипа ролята си на успешна романистка. Не биваше да оставя нищо на случайността, и най-малката подробност трябваше да се предвиди. Ще се упражнява да отговаря на всякакви въпроси, ще подготви зашеметяващи реплики. И ще чете, ще чете. Беше помолила Жо да й направи списък на най-необходимите трудове по темата, та ги проучваше и си водеше бележки. Кармен получи разрешение да й поднесе чая. Безмълвно.