Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- Да, мисля, че ще имаме нужда.
Лейла засия цялата, очите й се оживиха от щастие.
- Господарке, за мен ще бъде чест. - Поклони се. - Той знае как да ме призове. Можете да ме потърсите по всяко време.
Избраницата излезе от стаята с лека стъпка.
Докато вратата се затваряше. Мери се наведе и целуна рамото на Рейдж. Той се размърда. Повдигна леко глава. После изтри уста с длан, сякаш не искаше тя да вижда никаква кръв по него.
Вдигна поглед към нея. Клепачите му бяха отпуснати, ясните му синьо - зелени очи - малко замъглени.
- Здравей - каза тя и приглади косата му назад.
Той се усмихна с онази негова особена усмивка, която го правеше да изглежда като ангел.
- Здравей.
Тя докосна долната му устна с палеца си.
- Приятна ли беше на вкус? Когато той се поколеба, тя каза: - Бъди откровен с мен.
- Приятна беше. Но бих искал да си ти и мислех за теб през цялото време. Представях си, че си ти.
Мери се наведе напред и близна устата му. Очите му блеснаха от изненада, а тя плъзна език в него и усети останалия едва доловим вкус като от сладко червено вино.
- Хубаво е - промълви, докосвайки устните му с нейните. - Искам да мислиш за мен, когато го правиш.
Той сложи ръце отстрани на шията й, палците му бяха точно върху вените.
- Винаги.
Устата му намери нейната, а тя се вкопчи в раменете му и го привлече по-близо. Рейдж дръпна пуловера й нагоре, а тя вдигна ръце, за да може той да го махне и после се отпусна назад върху леглото. Той свали панталоните и бикините й, а след това съблече собствените си дрехи.
Надвеси се над нея, като я повдигна с една ръка и я премести по-навътре на леглото. Бедрото му разтвори краката й, после тялото му притисна нейното към матрака, а ерекцията му се плъзна в самата й сърцевина. Тя следваше ритъма на тялото му, притисната към него, галеше себе си, галеше и него.
Целуваше я трескаво, но влезе в нея, без да бърза. Проникваше внимателно, съединявайки двамата в едно. Беше тежък, твърд и божествен и се движеше бавно, дълбоко. Кожата му излъчваше онази опияняваща тъмна миризма и я обливаше.
- Няма да имам друга - каза той, опрял устни в шията й. - Няма да приема друга освен теб.
Мери обви крака около бедрата му - опитваше се да го приеме толкова дълбоко, че да остане с нея завинаги.
***
Джон следваше Тормент из къщата. Имаше много стаи. Всички мебели и украшения бяха наистина красиви, без съмнение старинни. Спря пред една картина, изобразяваща планинска сцена. Върху малка бронзова табелка на позлатената рамка пишеше „Фредерик Чърч". Чудеше се кой ли е той. Реши, че човекът е бил страхотно добър в работата си.
Тормент отвори една врата в края на коридора и включи осветлението.
- Вече внесох куфара ти.
Джон влезе. Стените и таванът бяха боядисани в тъмносиньо. В стаята имаше голямо легло с гладка табла откъм главата и множество дебели възглавници, скрин и писалище. И двойна плъзгаща се врата, която водеше към тераса.
- Банята е тук. - Тормент включи друга лампа. Джон надникна и видя, че почти всичко е в тъмносин мрамор.
Душът беше остъклен и... невероятно, имаше четири места, от които да тече водата.
- Ако ти трябва нещо, Уелси е тук, а аз ще се върна около четири часа сутринта. Събираме се някъде по това време всяка нощ. Ако ти трябваме през деня, само вдигни който и да е телефон и набери бутон диез, а после - единица. Ще се радваме да те видим по всяко време. О, тук имаме и двама догени, които ни помагат, Сал и Реджин. И двамата знаят, че сега си при нас. Те идват около пет. Ако искаш да излезеш някъде, просто ги помоли да те закарат.
Джон пристъпи до леглото и докосна калъфката на една възглавница. Беше толкова мека, че едва я усещаше.
- Тук ще си добре, синко. Може да ти трябва малко време, за да свикнеш, но ще си добре.
Джон го погледна от другия край на стаята. Събра кураж, отиде до Тормент и отвори уста. После посочи към него.
- Сигурен ли си, че искаш да ги видиш сега? - измърмори той.
Когато Джон кимна, Тормент бавно отвори устни. И оголи кучешките си зъби. О...господи. О...
Джон преглътна и докосна с пръсти собствената си уста.
- Да, и ти ще имаш такива. По някое време през следващите две го-дини. - Тормент пресече стаята и седна на леглото, подпрял ламти върху коленете си. - Минаваме през промяната около двайсет и петата си годи-на. След това трябва да пиеш, за да оцелееш. И не говоря за мляко, синко.
Джон повдигна вежди, чудеше се от кого ще пие.