Ангел с часовников механизъм

Шарлот хукна към библиотеката, за да предупреди Анклава за спешния случай, за който трябваше да се погрижат тази вечер, а Хенри остана в гостната с Натаниъл и останалите. Той бе изненадващо търпелив, докато Нат вбесяващо бавно търсеше на картата мястото, където смяташе, че е скривалището на Де Куинси — къща в Челси, близо до Темза.

— Но не знам точно коя е — рече Нат, — ще трябва да сте внимателни.

— Ние винаги сме внимателни — отвърна Хенри и пренебрегна ироничния поглед на Уил. Не след дълго той го изпрати заедно с Джем в оръжейната, където Томас подготвяше серафимските ками и останалото въоръжение. Теса остана в гостната с Джесамин и Нат, докато Хенри отиде до лабораторията си, за да вземе някои от най-новите си изобретения.

След като другите излязоха, Джесамин започна да пърха около Нат — разпали огъня, донесе му още едно одеяло, което да увие около раменете си, предложи да му почете книга, но той отказа. Теса си помисли, че ако Джесамин очаква да спечели сърцето на Нат като го глези, я чака горчиво разочарование. Нат беше свикнал да е обгрижван. Надали щеше да забележи нещо специално в отношението й.

— Какво ще стане сега? — попита той накрая, почти затрупан от купчината одеяла. — Господин и госпожа Брануел…

— О, наричай ги Хенри и Шарлот. Така правят всички — каза Джесамин.

— Ще уведомят Анклава — това са останалите ловци на сенки в Лондон — къде се намира скривалището на Де Куинси, така че да организират залавянето му — обясни Теса. — Но Нат, наистина не бива да се безпокоиш за това. Трябва да си почиваш.

— Значи само ние ще останем тук? — очите на Нат бяха затворени. — В тази стара, голяма къща. Изглежда странно.

— О, но Уил и Джем няма да ходят с тях — каза Джесамин. — Чух ги да говорят в оръжейната, когато отидох да взема одеялата.

Очите на Нат се отвориха.

— Няма ли? — той звучеше удивен. — Но защо?

— Много са млади — каза Джесамин. — Ловците на сенки навършват пълнолетие на осемнайсет. А при тази толкова опасна мисия, в която участва целият Анклав, младите остават вкъщи.

Теса се почувства странно облекчена, което прикри, като попита бързо:

— Но това е много странно. Те пуснаха Уил и Джем в имението на Де Куинси.

— И тъкмо затова не искат да им позволят сега. Доколкото разбирам, Бенедикт Лайтууд смята, че нападението над Де Куинси се провали, тъй като Джем и Уил не са достатъчно тренирани, макар да ми убягва каква точно вина има Джем. Мен ако питаш, той просто иска да си намери извинение да остави Гейбриъл вкъщи, макар той вече да е навършил осемнайсет. Разглезил го е страхотно. Шарлот ми каза, че е имало случаи, когато цели Анклави са били изтребвани в една-единствена нощ и затова нефилимите са длъжни да оставят по-младите вкъщи, за да продължат делото им, ако се случи най-лошото.