Целуната от сянката
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Целуната от сянката». Краткое содержание книги:
Еди беше близо до Лиса. Изглеждаше толкова свиреп и силен — сякаш можеше само с едната си ръка да прогони всеки стригой от кампуса. Много се зарадвах, че от всичките ми съученици именно той беше прикрепен към Лиса.
И понеже вече бях проникнала изцяло в съзнанието й, имах пълна представа за чувствата й. Изтезанията, на които я бе подложил Джеси, изглеждаха като детска игра в сравнение с атаката на стригоите. Така че никак не бе изненадващо, че Лиса бе ужасена. Но по-голямата част от страха й не беше заради самата нея. Много повече се тревожеше за мен и за Кристиан.
— Роуз е добре — чух един глас до нея. Лиса се извърна и видя Ейдриън. Той очевидно се бе намирал в нейното общежитие, вместо в сградата за гости на Академията. Пак си бе надянал обичайното непукистко изражение, но аз долових издайнически признаци на страх в зелените му очи. — Тя ще се справи с всеки стригой. Освен това Кристиан ми каза, че тя е с Беликов, така че вероятно е на по-сигурно място от нас в момента.
Лиса кимна. Отчаяно й се искаше да повярва на това.
— Но Кристиан…
Ейдриън, въпреки склонността си към перчене, неуверено отклони поглед. Не посмя да я погледне в очите, нито успя да измисли някакви утешителни думи. Не ми бе необходимо да изслушам обясненията, понеже ги чух през съзнанието на Лиса. Двамата с Кристиан решили да се срещнат насаме и да си поговорят за това, което се бе случило с нея в гората. Възнамерявали да се промъкнат тайно и да се срещнат в тяхното убежище на тавана на църквата. Но Лиса се забавила и я заварил вечерният час, точно преди ненадейната атака на стригоите, заради което тя бе останала вътре в общежитието, докато Кристиан се намираше някъде навън.
Еди бе този, който я утеши:
— Ако той е в параклиса, всичко е наред. Дори всъщност е в по-голяма безопасност от нас.
Стригоите не можеха да стъпват на свята земя.
— Освен ако не подпалят църквата — каза Лиса. — Неведнъж са го правили.
— Да, но преди четиристотин години — уточни Ейдриън. — Мисля, че ще си намерят по-лесни жертви наоколо, така че няма да си направят труда да прибягват до средновековните си обичаи.
Лиса трепна при думите по-лесни жертви. Знаеше, че Еди има право за параклиса, но не можеше да се отърси от мисълта, че Кристиан може да се е връщал в общежитието си и да е бил заловен насред двора. Тревогата я изяждаше отвътре и се чувстваше безпомощна, че не може да направи нищо в негова защита.
Върнах се в собственото си тяло и се спрях насред коридора на първия етаж. Едва сега осъзнах напълно какво ме бе учил Дмитрий за значението да пазиш някого, с когото нямаш телепатична връзка. Не ме разбирайте погрешно: аз още се тревожех за Лиса. Всъщност се тревожех за всеки морой в кампуса. Не бих се безпокояла за Лиса само при условие, че тя се намираше на много километри оттук, заобиколена от защитни пръстени и много пазители. Но поне бях донякъде спокойна, че в момента е на сигурно място, доколкото това въобще бе възможно. Все пак беше нещо.
Но Кристиан… За него нямах представа. Нямах връзка с него, която да ми подскаже къде се намира, дори не знаех дали още е жив. Точно това имаше Дмитрий предвид. Това беше изцяло различна игра, когато не си облагодетелстван от телепатична връзка — и беше ужасно плашещо.
Вгледах се в прозореца, без всъщност да го виждам. Кристиан беше някъде там навън. А той ми беше поверен. И макар практиката да беше само учебна… е, това не променяше нещата. Той беше морой. Можеше да е в опасност. Аз бях тази, за която се предполагаше, че ще го пази от всякакви опасности. Те винаги бяха на първо място.
Поех дълбоко дъх и се опитах да се преборя с единственото решение, което ми оставаше. Бях получила заповед, а пазителите винаги следват заповедите. Когато се изправяхме пред опасност, именно спазването на заповедите ни поддържа добре организирани и ефективни. Ако си играеш на бунтар, това понякога може да причини смъртта на хората около теб. Мейсън бе доказал това, като се втурна да преследва стригоите в Споукан.