Целуната от сянката

— Направих го само защото ти беше тук. — Той обви ръце около мен, а аз зарових лице на гърдите му. — Сама не мога да се справя — прошепнах.

— Можеш. — В гласа му се усети треперлива нотка. — Ти си силна, ти си толкова, толкова силна. Затова те обичам.

Стиснах здраво очи.

— А не бива. Аз ще се превърна в нещо ужасно. Може вече да съм се превърнала. — Припомних си как се държах напоследък, как се сопвах на всички. За начина, по който се опитах да сплаша Райън и Камила.

Дмитрий се отдръпна, за да ме погледне в очите. Обхвана лицето ми в шепи.

— Не си. И няма да се превърнеш. Аз няма да ти позволя. Без значение какво ще ми струва, няма да ти позволя.

Отново ме изпълниха емоции, но не бяха омраза, гняв или нещо подобно. Беше топло и прекрасно и сърцето ме заболя — по хубав начин. Обвих ръце около врата му и устните ни се срещнаха. Целувката беше чиста любов, сладка и блажена, без следа от отчаяние или мрак. Бавно, но неотклонно, интензивността й се увеличи. Все още бе изпълнена с любов, но имаше и много повече — нещо жадно и силно. Искрите, прехвърчали помежду ни, докато се бихме по-рано, сега се завърнаха и сякаш лумнаха в пламъци, които ни обгърнаха.

Припомних си нощта, когато бяхме омагьосани от Виктор, и двамата движени от сили, които не можехме да контролираме. Беше все едно да умираш от глад или да потъваш и само другия можеше да те спаси. Вкопчих се в него — едната ми ръка се обви около врата му, а другата се впи толкова силно в гърба му, че ноктите ми се забиха в кожата. Той ме положи върху леглото. Ръцете му обгърнаха кръста ми, после едната се плъзна надолу по бедрото ми и го дръпна толкова нагоре, че то почти се уви около него.

В същия миг и двамата се отдръпнахме за миг, но все още бяхме съвсем близо. Все едно целият свят застина.

— Не можем… — прошепна той.

— Зная — съгласих се.

Тогава устните му отново се впиха в моите и този път знаех, че няма да има връщане назад. Този път нямаше бариери. Телата ни се преплетоха, докато той се опиташе да свали палтото ми, сетне ризата си, сетне моята риза… Приличаше на схватката ни от по-рано във вътрешния двор на училището — същата страст и жар. Помислих си, че в крайна сметка инстинктите, които движат битката и секса, не са кой знае колко различни. Всички извираха от животинското в нас.

Въпреки това, колкото повече дрехи се сваляха, случващото се помежду ни вече не беше само животинска страст. Беше едновременно сладко и прекрасно. Когато погледнах в очите му, видях без никакво съмнение, че той ме обича повече от всичко на света, че аз бях неговото спасение, както и той моето. Никога не си бях представяла, че първият ми път ще бъде в хижа в гората, но осъзнах, че мястото няма значение. А този, с когото си. С някого, когото обичаш, можеш да си навсякъде и пак ще бъде невероятно. И най-разкошното легло на света няма да има значение, ако си с някого, когото не обичаш.