Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
Рашид и гостите му седяха на възглавнички на пода и хапваха от ниска маса. Мъжете се обслужваха от жените и дъщерите им, както и от хубави млади слугини, чието място в домакинството бе някак съмнително: като християнин, Рашид можеше да има само една жена, но Джак подозираше, че тихомълком пренебрегва неодобрението на Църквата към конкубинките.
Жените бяха най-привлекателната гледка в гостоприемния дом на Рашид. Всички бяха красиви. Съпругата му бе грациозна и изящна, с гладка тъмнокафява кожа, лъскава черна коса и топли кафяви очи, дъщерите му — нейни по-крехки и слабички копия. Бяха три. Най-голямата беше обещана на друг гост на трапезата, сина на търговец на коприна в града.
— Моята Рая е идеалната дъщеря — заговори Рашид, докато тя обикаляше около масата с голяма купа с благоуханна вода, за да натопят гостите ръцете си в нея. — Грижовна е, послушна и красива. Жозеф е щастлив мъж. — Годеникът кимна признателно за добрия късмет, който е извадил.
Втората дъщеря беше горда, високомерна дори. Похвалите, с които засипаха сестра й, сякаш я възмутиха. Погледна отвисоко Джак, докато му сипваше някакво питие в бокала от медна кана.
— Какво е това? — попита я той.
— Ментов ликьор — отвърна му тя презрително. Не й харесваше, че го обслужва, защото бе дъщеря на голям човек, а той — безпаричен скитник.
Тази, която най-много харесваше Джак, беше Айша, третата дъщеря. През трите месеца, откакто беше тук, я бе опознал доста добре. Беше на петнайсет или шестнайсет години, мъничка, пъргава и винаги усмихната. Макар да беше с три-четири години по-млада от него, не се държеше детински. Имаше енергичен и любопитен ум. Задаваше му безкрайни въпроси за Англия и различния начин на живот там. Често пъти се надсмиваше на социалните порядки в Толедо — превзетостта на арабите, придирчивостта на евреите и лошия вкус на християнските новобогаташи — и понякога караше Джак да се захласне от смях. Макар да беше най-младата, изглеждаше най-малко невинната от трите: нещо в начина, по който го поглеждаше, щом се наведеше до него, за да постави блюдото със сварените с ароматни подправки скариди на масата, безпогрешно издаваше разпуснат нрав. Тя улови погледа му и подхвърли „Ментов ликьор“, в съвършено подражание на надутата й сестра, и Джак прихна. Когато беше с Айша, често пъти можеше да забрави Алиена за часове.
Но когато бе извън тази къща, Алиена завладяваше ума му така, сякаш я беше оставил едва вчера. Спомените му за нея бяха болезнено ярки, макар да не беше я виждал от повече от година. Можеше да си спомни всяко нейно изражение: засмяна, замислена, подозрителна, притеснена, зарадвана, изненадана и — най-яркото от всички — страстна. Нямаше как да забрави тялото й. Все още можеше живо да си спомни извивката на гръдта й, допира на меката й кожа между бедрата, вкуса на целувката й и мириса на възбудата й. Постоянно копнееше за нея.
За да се изцери от този безполезен копнеж, често пъти си мислеше какво ли прави в този момент Алиена. Виждаше я в ума си как смъква ботушите на Алфред в края на деня, сяда да се храни с него, целува го, прави любов с него и поднася гърдата си на бебето, което също прилича на Алфред. Тези видения го терзаеха, но от това копнежът му към нея не ставаше по-малък.
Днес, в деня на Коледа, Алиена щеше да опече лебед и да го украси с перата за трапезата, а за пиене щеше да има горещ посет, направен от ейл, яйца, мляко и индийско орехче. Храната пред него сега едва ли можеше да е по-различна. Имаше блюда с агнешко със странни подправки, от които устата се овлажняваше, ориз с ядки и салати, полети с лимонов сок и зехтин. На Джак му беше отнело доста време, докато свикне с испанската кухня. Никога не сервираха големите плешки телешко, свински крачета и сърнешки бут, без които нито едно пиршество не беше пълно в Англия; нито ядяха дебели резени хляб. Нямаха тучните пасища за големи стада добитък или богатата почва, на която да садят ниви с полюшваща се пшеница. Местните компенсираха сравнително малките количества месо, като го готвеха с огромно въображение, с всякакви видове подправки, а вместо вездесъщия английски хляб ядяха разнообразни зеленчуци и плодове.
Джак живееше в Толедо с малка група английски духовници. Бяха част от международна общност на учени, която включваше евреи, мюсюлмани и араби християни. Англичаните бяха заети с превеждането на трудове по математика от арабски на латински, тъй че да могат да се четат от християните. Сред тях цареше атмосфера на трескава възбуда, докато откриваха и проучваха съкровищницата на арабското знание и бяха приели радушно Джак като ученик: допускаха в кръга си всеки, който разбираше делото им и споделяше ентусиазма им. Приличаха на селяни, трудили се години наред, за да откопчат шепа зърно от бедна почва и изведнъж са се преместили в богата черноземна долина. Джак беше изоставил строителството, за да изучи математиката. Все още не му се налагаше да работи за пари: духовниците с охота му предлагаха леглото и храната, от които имаше нужда, а щяха и ново расо и сандали да му осигурят, ако му потрябваха.