Последният валс на Матилда

Радиото представляваше един огромен, грозен шкаф, който заемаше почти целия ъгъл до камината, но то бе единствената им връзка с външния свят. Матилда не можеше да устои на изкушението да чуе, че в Куинсланд има наводнение, в западна Австралия — суша или че на север има пресищане на пазара от тръстика. За първи път през живота си имаше възможността да опознае света извън Чаринга, но това не предизвика у нея желание да я напусне. Градовете бяха несигурни и опасни места за живот, ако се съдеше по бездомните мъже и жени, които се скитаха из цялата страна.

Докато чакаха радиото да загрее, Ейприл взе един чорап от винаги пълната кошница с неща за кърпене, а Том запуши доволно лулата си.

— Трябва да си родиш собствени деца, Моли, и да се ожениш за някой грижовен мъж. Толкова добре се оправяш с моите дечурлига.

Матилда погледна към Ейприл, после към Том.

— Вече говорихме за това. Вашите деца ми стигат, а за какво ми е мъж?

— За да не си сама — каза деликатно Ейприл. — За да те закриля. — Иглата в ръката й ритмично се скриваше и показваше от скъсания чорап. — Сигурно си много самотна, Моли. Двамата с Том ще сме много по-спокойни, ако знаем, че около теб има някой, който да ти помага.

За момент Матилда изпита желание да им разкаже за Марвин и бебето, но от толкова дълго време пазеше тази тайна, че не можеше да проговори и да вдъхне живот на нещо, което предпочиташе да скрие дълбоко в душата си.

— И така съм добре, Ейприл. Опитах един път да отида на забава, но не се получи. По-добре да си стоя сама и да движа нещата в Чаринга.

Ейприл я погледна с приятелска загриженост.

— Никога не си споменавала. Кога беше това?

Матилда сви рамене.

— На забавата в Нула Нула в края на сезона, когато се роди Джоузеф.

Светлосините очи на Ейприл се разшириха от изненада.

— И си отишла там сама? О, Моли. Ако беше казала, Том щеше да те придружи.

— Той си имаше работа — каза спокойно Матилда.

— И какво стана? — Тя остави чорапа, а Том смъкна вестника надолу.

Матилда си спомни за онази вечер и потръпна.

— Бях решила да си купя някои свестни дрехи и когато поканата дойде, реших, че няма да е лошо да се разнообразя. Познавах повечето хора там — мъжете със сигурност, понеже всяка година сключвам сделки с тях по търговете и на пазара. Лонгхорн ме настани в бунгалото на управителя заедно с другите неомъжени жени. — Матилда замълча, лицето й се зачерви, когато си спомни, че трябваше да дели тясната стая с още пет непознати жени, с които нямаше нищо общо.

— Не ти хареса, нали, Моли?

Тя кимна.

— Гледаха ме, като че ли съм паднала от небето, разпитваха ме за неща, които са твърде лични, накрая просто престанаха да ми обръщат внимание. — Тя въздъхна дълбоко и започна да си свива цигара. — От една страна това ме облекчи. Не трябваше да обсъждам последния идол на жените от света на музиката или най-новия филм от пътуващото кино. Тези жени не правеха разлика между главата и опашката на една овца, затова продължих да се преобличам, докато слушах глупавото им дърдорене за гаджета и гримове, и когато стана време да вървим, просто тръгнах след тях.