Гангстерски рап
- Автор: Кларксон Джон
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гангстерски рап». Краткое содержание книги:
Кварталът се е превърнал и в последната спирка в живота на мнозина. Този зловещ кипящ казан сред ада на Бруклин е денонощен пазар на дрога — ужасяващ лабиринт, населен с човешка утайка.
Действието се развива бързо, понася се по опустошените улици, завлича наркомани, убийци, преследващи новата си жертва.
Джон Кларксън изписва с безмилостен усет за реалността страници, запълнени с герои от пресните таблоиди, уличен жаргон вибриращ от страха, изпълнил мрачната зона на големия град.
— Имало ли е наддаване за „Ню Лотс“?
— Не същинско. Недвижими имоти „Арбър“ не се занимават с лесни имоти. Търсят проблемни имоти. Такива, с които никой друг не смее да се захване.
— За да ги получат по-евтино.
— Много по-евтино.
— След което инвестират няколко долара в някоя мюсюлманска охранителна фирма, за да ги прочистят.
— Не. По-голямата част от инвестициите им отиват за реконструкция. Почти винаги получават обезщетение от договорите за охрана.
— Нима?
— В повечето случаи ЖСБ плаща за сигурността.
— Невероятно.
— Не мисля, че мнозина биха оцелели при всички тези рискове, свързани с прочистването на тези места, освен ако нямат нечия подкрепа. Виж какво става сега, ако човек не успее да прочисти това място, никога няма да може да си върне инвестициите.
Шоу седеше на масата и поглъщаше жадно обясненията на Джъстин.
— Блум очевидно е знаел коя си ти.
— Разбира се.
— Баща ти говорил ли е някога с него?
— Не, доколкото знам.
— И не е упражнявал някакъв натиск върху недвижими имоти „Арбър“?
— И да го е направил, не е стигнало до мен. Не мисля, че е трябвало да го прави. Аз самата не съм го молила за това. Можеш да ми вярваш.
— Би ли могъл баща ти да спечели от това по някакъв начин?
— Ей, Шоу, ти…
— Извинявай. Не познавам баща ти. Просто ми кажи ако греша, и ще млъкна веднага. Мъча се да разбера защо недвижими имоти „Арбър“ смятат, че могат да вкарат там престъпна група „охранители“ и после просто да се измъкнат.
— Може би защото са го правили и по-рано.
— Имаш предвид в Бед-Стай?
— И други имоти. Не знам всичките им владения, но „Ню Лотс“ не е единственото.
— Все пак въпросът си остава. Защо и преди са мислили, че могат да го правят?
— Може би, просто защото преди им е провървяло. Пък и кой ще започне да се оплаква от някой, прочистил лош квартал?
— Добре. Да речем, че си права. Но този път, когато станаха гадориите, не успяхме да ги усмирим. Шефът на детективите, заедно с баща ти, съзнавайки действията си, прескочи границата на обичайното отзоваване за помощ.
— Какво имаш предвид?
— Шефът на детективите събра екип от мъже, които не спадат към категорията на обикновените ченгета с безупречни досиета.
— Тоест ти.
— И още четирима. Ние не действаме по обичайната командна верига. Не правим нещата по правилата. И когато аз упражних натиск над този Блум, първото лице, на което той се обади, беше свръзката на шефа на детективите — Конклин. А снощи, когато адът настана, мюсюлманите ме посъветваха да погледна своите.
— Да погледнеш своите?
— Да. Аз не съм член на „Клуба на елените“. Ако някой ми каже да погледна своите, ще започна да душа сред ченгетата. Какво става, по дяволите, Джъстин? Кой с кого спи?
— Искаш да кажеш Де Лука и недвижими имоти „Арбър“?
— Де Лука, твоят баща… Не знам.
— Баща ми не е. За Де Лука нищо не мога да кажа. Но какво значение има дали са, или не са те?
— А ти не мислиш ли, че има значение?
— В какъв смисъл? За теб, искам да кажа. Има ли за теб някакво значение защо Де Лука те е поставил в това положение?
— Ако теглим чертата, може би не. Но ако ще загивам там, навън, бих искал да разбера какво всъщност става.
Джъстин се облегна на стола и се вгледа в Шоу. Стори му се, че се опитва да вземе някакво решение.
— Е, добре. Какви са възможностите? Да кажем, само заради въпросителната, че баща ми и шефът на детективите помагат на тази компания за недвижими имоти повече, отколкото обикновено биха го правили. Не казвам, че го правят, но ако го правят, ти би искал да разбереш защо. Независимо от факта, че съм замесена и аз.
— Точно така.
— Възможно е баща ми да се кани да се кандидатира за кмет и да има нужда от финансиране на кампанията си от тях. Може би Де Лука иска да се пенсионира като ръководи тази успешна операция по сигурността. Или, по дяволите, комплексът „Ню Лотс“ ще започне да носи печалба и може би ще има разплащане под масата. На ченгетата е предплатено. Ако не с пари, то с работа, със заеми, има много начини да се плати.
— И кой в крайна сметка е начинът?
Джъстин се надвеси над масата и погледна Шоу право в очите.
— Шоу, не знам. Честно, не знам. Не допускам, че баща ми някога през живота си е взимал подкуп. За Де Лука ти знаеш повече от мен. Каква е репутацията му?