Обещанието на краля вещер
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-393-5
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:
Отчаяние обхвана Ентрери. Виждаше паднала пред себе си не Арраян, а Дуавел. Разтърси жената и й изкрещя да се върне. Без да се замисля за действията си, откри, че я прегръща, после я отблъсна на една ръка разстояние и продължи да я вика отново и отново.
Паднал на пода на една страна, умиращият Олгерхан видя как силите на Арраян я напускат и осъзна, че голяма част от настоящите тегоби на скъпата му приятелка се дължат на магическото им обвързване. По същия начин както пръстенът бе накарал Олгерхан да сподели теглото й, така бе започнал да действа и наобратно. Олгерхан знаеше, че раните му са фатални и е на прага на смъртта.
И вземаше Арраян със себе си.
С цялата сила, която успя да събере, полуоркът измъкна пръстена от ръката си и го метна настрани.
Причерня му, а в същото време Арраян отвори очи.
Ентрери се дръпна назад с изненада. Тя все още изглеждаше ужасно, по-слаба от всеки друг, когото някога бе виждал. Единственият начин, по който можеше да я опише, бе изтъняла и лишена от живителна енергия. По-крехка, отколкото едно човешко същество би трябвало да бъде, много по-крехка, отколкото преди битката.
Но все още бе жива, в съзнание, и както осъзна убиецът, бе изпълнена с гняв.
— Не! — изкрещя жената. — Олгерхан, не!
Тонът й подсказваше, че се кара на полуорка, но в същото време е наясно с раната му. В комбинация с внезапното й завръщане от гроба това действително учуди убиеца. Ентрери погледна отново към Джарлаксъл, който напрегнато изучаваше двойката, но изглеждаше не по-малко любопитен.
Арраян — слаба, изцедена и тежко ранена, се довлачи покрай Ентрери до своя другар.
— Ти свали пръстена — каза тя и хвана лицето му в ръце. — Сложи го обратно! Олгерхан, сложи го обратно!
Той не можеше да й отговори.
— Ти искаше да ме спасиш — изплака Арраян, — но нима не знаеш? Не мога да бъда спасена, за да те гледам как умираш. Олгерхан, върни се при мен. Трябва! Ти си всичко, което обичам, единственият, когото обичам. Ти си, Олгерхан. Винаги си бил ти. Моля те, върни се при мен!
Гласът й ставаше все по-слаб, а раменете й се тресяха от ридания, докато държеше скъпия си приятел в прегръдките си.
— Пръстенът? — попита Джарлаксъл.
Арраян не отговори, но мрачният елф осъзнаваше каква е истината и без нейна помощ. Помисли си за всички онези мигове, когато двойката бе изглеждала така, сякаш споделя болката и умората си.
— Значи замъкът има крал — отбеляза Джарлаксъл, обръщайки се към Ентрери, но убиецът не го слушаше.
Стоеше и се взираше в двойката, подсмихвайки се на себе си и на глупавите си фантазии за бъдеще заедно с Арраян.
Без нито дума обяснение Артемис Ентрери изхвърча от стаята.
Глава 20
Просто така
Макар да бе уверен, че си е свършил работата с Арраян и Олгерхан и че Атрогейт ще се справи с убиеца, Кантан се оглеждаше многократно, докато тичаше по спускащия се надолу коридор. Въпреки че погледът му се обръщаше към онова, което беше зад него, мислите му бяха в бъдещето, защото той знаеше, че между страниците на книгата на краля вещер се крие голяма награда. Прегледът на тома му бе показал възможности, които надхвърляха въображението му. В тази книга бе скрита тайната, която щеше да му даде господство над замъка, без това да му отнеме жизнената сила, както беше станало с Арраян. Беше сигурен в това! Така го беше планирал Зенги.
Книгата хващаше невежия и използваше душата му, за да построи замъка.
Но това беше само половината от заклинанието.
Вече построена, крепостта можеше да бъде завладяна от някой достатъчно мъдър и силен, за да я превземе.
Кантан можеше да го направи. Със сигурност Кнеликт, един от най-великите магьосници в земите на Кървав камък, също беше способен. Нима сега Цитаделата на убийците си беше намерила нов дом, от който открито можеха да оспорят претенциите за господство на крал Гарет?
— Ах, възможностите — промърмори Кантан, когато приближи следващата врата.
Замъкът беше притихнал или скоро щеше да бъде, смяташе той, или поне вече не можеше да се възстанови, при положение, че живителните му сили бяха прекъснати. Въпреки това магьосникът беше в готовност.