Неспокойкото [ЛП]

— Със сигурност — кимна Трикс. — Баща му намекна, че ще имаме помощ… И също, че дракон може да бъде изпратен в миналото много повече от месец назад. Така че е изпратил Елин няколко години назад, за да постъпи в школата на асасините, да се изучи и да ни помогне. Така че драконите наистина могат да се превръщат в хора!

— Това е много сериозна постъпка за дракон — намръщи се Лапад. — Когато дракон се превръща в човек, той живее човешки живот. Ако Елин е бил човек пет години, значи тялото му на дракон се е състарило с век и половина! Той е пожертвал цял живот, за да ви помогне!

— Толкова ли ни уважават? — възхити се Трикс.

— Толкова се страхуват от Алхазаб… — въздъхна Лапад.

— Учителю, а защо вие се озовахте тук, при това с Халанбери?

— Върнах се от капитула. На масата — писмо. Реших за начало да намина при родителите ти… — Лапад се намръщи. — Чух много обидни думи от тях… може да си помислиш, че съм те убеждавал да дойдеш да се учиш при мен!

Трикс смутено сведе поглед.

— А Халанбери го взех със себе си, защото реших, че ще е от полза — неопределено добави Лапад. — Той нямаше нищо против, можеш да ми вярваш. Между другото, много схватлив и послушен малчуган, малко способности да имаше — щях да го взема за ученик!

Халанбери наостри уши.

— За съжаление няма способности и нищо не може да се направи — въздъхна Лапад. — Ще трябва да работя с това, което има… Хайде, покажете ми самоходната си кола.

— Бе-Ем-Ве! — изпъчи се Трикс. — Брутална Механична Вълшебна!

Не им се искаше много-много да излизат под палещите слънчеви лъчи, но желанието да се похвалят с прекрасната кола надделя.

— Любопитно — каза Лапад, когато приближиха до Брутална Механична. — Как се движи?

Трикс ошашавено гледаше колата. Прекрасните черни колела, покрити с еластичен черен материал, бяха изчезнали. Едното стъкло беше счупено. Поглеждайки вътре, Трикс откри, че в дъската с многото часовници зее дупка — сякаш някой е изтръгнал нещо от колата.

Очите на юношата се напълниха със сълзи.

— Не тъжи, Трикс — каза Лапад и го потупа по рамото. — Такава е съдбата на всички вълшебни коли, за които съм чувал. Само да я оставиш без надзор — в началото колелата изчезват някъде, после разбиват стъклото и вземат нещо отвътре. След няколко дни ще остане само купчина желязо, а после и нея изгарят.

— Вземат? Изгарят? Кой? — изуми се Трикс. — Та тук е пустиня!

— Неизвестно — тържествено отвърна Лапад. — Никой никога не е успявал да открие тайнствените крадци. Това е загадка на Вселената, която, страхувам се, никога няма да разрешим. Утеши се с това, Трикс, че животът на самоходните коли е кратък, особено на розовите. Но честно ще ти кажа, аз съм впечатлен! Да създадеш такава прекрасна кола е постижение дори за опитен магьосник!