![Неспокойкото [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/5/nespokojkoto-lp-download.jpg)
Неспокойкото [ЛП]
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Трикс (bg) #2
- Язык: болгарский
- Год: @Публикувано първо в Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Неспокойкото [ЛП]». Краткое содержание книги:
— Че ни напуска.
— Не, другото. Заповяда да слушаме Халанбери, дори ако съветите му изглеждат нелепи…
Трикс озадачено се почеса по тила. Вече се бяха спуснали на голяма дълбочина и не бяха срещнали никакви странични проходи и разклонения. Трябваше или да се върнат, или да послушат съвета на Халанбери.
— Бих могъл да призова светлина с магия — каза Трикс. — Но ако някой ни наблюдава, веднага ще разбере, че сред нас има магьосник.
— А наблюдават ли ни? — изплаши се Халанбери.
— Струва ми се, че през цялото време усещам в тила си втренчен поглед — призна Трикс. — Не злобен, но много напрегнат и внимателен.
— Аз те гледам — обясни Тиана. — За да не поглеждам надолу, гледам тила ти. Между другото, трябва да се подстрижеш.
Трикс, който като всеки нормален юноша не обичаше да се подстригва, потръпна.
— Лоша поличба е да се подстригваш по време на пътуване — каза той.
И като замахна, пусна факлата надолу по стълбите.
Всички със замрели сърца проследиха как тя се затъркаля надолу, ускорявайки все повече и повече, след това се чу лек пукащ звук и огънят затрептя, ставайки малко по-мътен, сякаш през стъкло.
— Като че ли нищо… — каза той. — Добре. Ще тръгна първи и ако всичко мине нормално, ще ви извикам.
Като се опитваше да не мисли повече за това, което го очаква долу, той седна на стръмните стъпала и се запързаля надолу. Стъпалата почти веднага изчезнаха напълно, остана само наклонен жлеб, по който Трикс се носеше в пълен мрак. Ужасно му пречеха бойната метла и торбата с багаж, които той не свали от гърба си. По-горе пламъкът на факлата в ръцете на Тиана бавно намаляше. Отдолу светлината на факлата, хвърлена от Трикс, бавно се увеличаваше. Изглеждаше, че до нея е все още далече, но внезапно нещо меко удари Трикс в краката — и той се оказа във вода!
Трикс плуваше много зле, а подземното езеро се оказа ужасно дълбоко. Вълшебната факла лежеше някъде дълбоко на дъното и спокойно си гореше във водата — в случая престараването на Лапад изигра лоша шега на Трикс. В паниката си той заблъска с ръце и крака, изплува, хвана се за края на каменния улей и изкрещя:
— Да бъде светлина!
Древното заклинание не го подведе, дори се получи по-добре от обикновено. Наоколо лумна бледо сияние и Трикс успя да се огледа. Краят на стълбището с изтърканите стъпала стигаше до огромно подземно езеро с невероятно прозрачна чиста вода. Брегът изглеждаше много близо, на около пет метра, и Трикс малко се успокои — дори той можеше да преплува такова разстояние.
— Чакайте, не слизайте още! — извика той нагоре, гледайки мъничкото петънце светлина. В отговор светлинката потрепна наляво и надясно и бързо се плъзна надолу. Трикс изруга с пълен глас и заплува настрани — и след половин минута Тиана с плясък цопна във водата — без да изпуска факлата си, а след нея — и Халанбери.
Трикс помогна на Тиана да се хване за камъка, а Халанбери, колкото и да е странно, се оказа добър плувец. Той изплува сам и радостно извика:
— Уха! Топличка!
Водата наистина беше топла, сякаш не от подземно езеро, а от някое южно море.
— Ще можеш ли да доплуваш до брега? — като взе факлата от Тиана, попита Трикс. Замахна и хвърли факлата на брега.
— Ще доплувам — смело каза Тиана и заплува към брега, като по женски загребваше с ръце под себе си. Трикс, въпреки тежката торба на гърба си, заплува до нея. Халанбери изпревари всички и стигна първи до брега. Излезе на камъка и веднага се прегърна сам, изсумтявайки:
— Студено!
Въздухът в пещерата беше наистина студен, единствено от водата идваше топлина. Или езерото беше омагьосано, или се простираше над жила подземен огън.
— Тиана, трябва да се преоблечеш — притеснено каза Трикс, докато помагаше на момичето да излезе от водата. За щастие, торбата им беше водонепромокаема. Трикс измъкна балната рокля и смутено погледна Тиана.
— Имам ли избор? — въздъхна принцесата. — Дай я…
Тя взе роклята и целомъдрено се отдръпна в мрака. Трикс хвана ръката на Халанбери и го отведе от другата страна на факлата.
— Няма с какво да се преоблечем — заспори момчето.
— Ще изстискаме дрехите си и ще ги облечем отново, ще ни бъде по-топло.
Така и направиха. Може би дрехите не станаха по-топли, но докато ги изстискваха, те малко се сгряха. Когато няколко минути по-късно момчетата се върнаха при факлата, Тиана вече ги чакаше, облечена в бродираната със скъпоценности рокля.