![Неспокойкото [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/5/nespokojkoto-lp-download.jpg)
Неспокойкото [ЛП]
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Трикс (bg) #2
- Язык: болгарский
- Год: @Публикувано първо в Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Неспокойкото [ЛП]». Краткое содержание книги:
Изплашени от яростта на съществото, Трикс и Тиана леко отстъпиха назад. Междувременно Сфинксът поднесе огромна лапа към устата си и я облиза с дълъг червен език. От лапата му изскочиха остри нокти. За минута Сфинксът им се полюбува, след което отново приклекна на задни лапи.
— И така, вторият въпрос — каза той. — Каква е причината за любовта?
Трикс и Тиана се спогледаха и кой знае защо сведоха погледи. После Тиана каза:
— Струва ми се… поне аз така мисля, че… причината за любовта е добротата и благородството. Външният вид, богатството, благородният произход, умът и силата… всичко това, предполагам, също е важно. Но доброто сърце и готовността да се притечеш на помощ — това е, което поражда любовта!
Сфинксът се усмихна и погледна Трикс.
— Любовта е като мълния, която пада от небето, поразявайки целта по свое усмотрение — каза Трикс. — Няма никакви очевидни причини за любовта, защото тя е дар от боговете.
— Глупости — отговори сфинксът. — Злобата и подлостта също могат да станат причина за любов — за човек, който е злобен и подъл. А що се отнася до дара на боговете — ако се замислите колко нещастия и страдания носи любовта на хората, то това не е никакъв дар, а ужасно проклятие! Любовта е просто опит на хората да се избавят от страха от живота!
— Знаеш ли, Сфинксе — каза Трикс, — ти май просто се забавляваш.
— Разбира се! — ухили се Сфинксът.
— На теб отговори не ти трябват, ти ще ги отхвърлиш всички, интересуваш се от нашите отговори единствено, за да ни разбереш.
— Точно така!
— Но тази игра може да я играем и двамата. Твоите думи пък ми помагат да разбера теб. Ти си нещастен, самотен и никога не ще обичаш някого — защото си изрод, единствен по рода си!
— Глупости! — изкрещя Сфинксът, ядосано размахвайки криле. — Аз съм единак и свободен, аз съм чист разум, лишен от глупави илюзии. Вие, хората, само си търсите оправдания за окаяното си съществуване — а аз просто ви ям и се наслаждавам на живота!
— На какво се наслаждаваш? — презрително каза Трикс. — Да седиш в пустинята и да чакаш случаен пътник? Да преследваш кози?
— Относно козите — лъжа и клевета! — неочаквано избухна Сфинксът.
— В какво е смисълът на твоя живот? — продължи да настъпва Трикс. — Да ядеш и да правиш гадости? Това е предназначението на чакала. А ти си разумно същество! Високоинтелигентно! Би могъл да се прославиш през вековете, бидейки мъдър съветник на хората, които значително ти отстъпват по ум. За теб биха създавали песни и легенди, биха ти носили подаръци…
Сфинксът презрително изсумтя.
— Стада от вкусни млади агнета, добре охранени камили, пити козе сирене и ведра краве мляко, мед от диви пчели и ароматни пшенични питки… — продължи Трикс. — Злато и сребро, яспис и изумруди…
— Топази и сапфири — каза Сфинксът. — Най-много тях обичам.
— Топази и сапфири — съгласи се Трикс. — Дворците на твоите жреци биха се издигали в пустинята, кервани биха идвали при теб от цял свят, принцове и мъдреци биха ти се кланяли, само и само да ти зададат въпрос и да получат отговор от най-мъдрото същество на света…
— Съблазнителна перспектива… — замислено каза Сфинксът.
— Не си ли струва да захвърлиш уединения живот и да приемеш славата и уважението, които заслужаваш по право? — тържествено завърши Трикс. — А ние бихме могли да станем тези, които да разкажат на целия свят за най-мъдрото и най-благородно същество, на което трябва да се поклониш и което трябва да ни наставлява нас, неразумните, по истинския път?
— Зашеметяващо! — каза Сфинксът. — Трикс… вече имам перспектива! И концепцията се промени!
— Радвам се — каза Трикс и окуражително намигна на Тиана.
— И така, третият въпрос — каза Сфинксът.
— Какво? — изстена Трикс. — Какъв трети въпрос? Нали се разбрахме…
— О, ако ти беше първият асасин от „Дебнещата пепелянка“, който изпробва своето изкуство да възхвалява, можех и да се поддам — каза Сфинксът. — Но аз вече изядох цели четиридесет асасина. За мен е голям късмет, че бидейки отровно същество, съм напълно безчувствен към отровите. Е, ще чуете ли третия въпрос? Или направо да започвам с обяда?
— Ще чуем — тъжно каза Трикс.
— Какъв е смисълът на живота? — весело попита Сфинксът. — Кой е основният въпрос на мирозданието, алфата и омегата, началото и края? Какъв е вашият отговор?