Неспокойкото [ЛП]

— Липсват ли ти приятелите? — попита приседналата до камината Аннет.

— Аха — промърмори Трикс. — Но те са си вкъщи, с тях всичко е наред…

— Тогава не тъжи — каза феята. — Много е глупаво да тъжиш, когато всички приятели са си у дома и с тях всичко е наред.

— Защо не може да е добре на всички по света? — попита Трикс. — Бих искал да направя така, че всички да се чувстват добре…

— О, ти май растеш! — засмя се феята. — Рано или късно всеки магьосник започва да мисли как да направи добро на всички хора.

— И какво? — попита Трикс.

— А ти не разбра ли по Алхазаб? Ставаш лош, разбира се! Ако не избиеш тази глупост от главата си. Хората не бива да бъдат принуждавани да бъдат нито добри, нито щастливи, нито умни. Защото от това се ражда единствено повече зло, мъка и глупост! Можеш само да ги убеждаваш да станат по-добри… но тук никаква магия няма да помогне.

— Знам, че не бива, Аннет — кимна Трикс. — И че магията няма да помогне. Но… но поне да си помечтая не може ли?

— Да си помечтаеш може — разреши Аннет. — Но сега виното ти ще кипне, мечтателю!

С чашата в ръце Трикс се върна при прозореца. И потръпна, забелязвайки на перваза голяма бяла сова. Совата вдигна краче, към което с канап беше привързан свитък, и почука по стъклото.

— Ой… — възкликна Трикс и отвори прозореца.

Совата търпеливо му позволи да развърже писмото, след това го погледна укорително и беззвучно се метна надолу. Трикс бързо разгърна писмото, под което се виждаше херцогският печат.