Неспокойкото [ЛП]

— Е, да, вие хората предпочитате да се гризете един друг тихомълком — усмихна се Сфинксът. — Да тормозите онези, които са по-слаби, като ги изнудвате. Да презирате онези, които са по-силни, и тайно да им погаждате номера. Аз съм много по-честен. Просто ям всички, на които се натъкна. По-често, разбира се, се натъквам на кози и овце, но хората са не много по-умни от тях и също идват.

— Какъв подлец е този Китап… — прошепна Тиана. — А аз го съжалих…

— Никой не трябва да бъде съжаляван — наставнически каза Сфинксът. — Жалко, че не сте научили този урок по-рано… Е, три загадки?

— Играл съм тази игра — каза Трикс. — Правилата обичайните ли са? Загадки за логика, а не за общи знания, и трябва да има решение…

— Никакви правила — ухили се Сфинксът. — Има само едно правило — аз. И така, първата загадка. Какво обществено устройство е идеално за хората и би устроило всички в държавата?

— Тъй като сме двама — смело заяви Тиана, — ще имаме право да дадем два отговора!

Сфинксът се засмя:

— Добре. Това ще е забавно, разрешавам… И така?

— Мъдра и просветена монархия, в която владетелят се грижи за нуждите на своите поданици и укрепва страната! — каза Тиана.

Трикс се поколеба за момент, опитвайки се да измисли нещо немислимо.

— Предполагам — бавно каза той, — че идеално би било обществено устройство, при което всеки човек има право да изразява своето мнение, а решението се взема колективно, обобщавайки всички мнения и избирайки мнението на мнозинството…

— Ха-ха-ха! — възкликна Сфинксът. — Нито един мъдър монарх няма да може да вникне във всички нужди на всички поданици. Общото мнение никога няма да бъде наистина удовлетворяващо за всички. Но не се притеснявайте, на този въпрос съм чувал какви ли не глупости. Казваха например за общество, в което всеки прави каквото може и получава това, което иска. Други казваха, че ако обществото започне да се управлява от магьосници и прочие мъдреци, хората щели да са щастливи…

— И защо този вариант да е лош? — възпротиви се Трикс.

— Виж мен, момче! — изрева Сфинксът. — Ето ме мен, резултат от научното любопитство на много интелигентен алхимик! Добре ли се е получило?

— И какъв е тогава отговорът? — не издържа Трикс.

— Отговор няма. Нищо не подхожда за вас, хората! Вечно от всичко сте недоволни! Единственото, което би удовлетворило всички, е самотата. А всички заедно нищо няма да ви удовлетвори!

— Не е честно! — протестира Трикс. — Загадката трябва да има отговор!

— Няма никакви правила! — изрева Сфинксът, отвори огромната си уста и ги облъхна с горещ влажен дъх. — Съществуват въпроси без отговор и аз съм в правото си да ги задавам!