Неспокойкото [ЛП]

Нищо не се случи.

— Добро! Зло! Любов! Ненавист! Абракадабра! Тинтири-минтири-бум! Перестройка! — безрезултатно изреждаше Лапад.

— А какво е това „перестройка“? — попита Трикс. — Не, думата я разбирам, но защо това да е вълшебна дума?

— Казват, че някога унищожила огромна и велика страна — сви рамене Лапад. — Има още една такава, тя като цяло погубила половината свят, но се надявах никога да не изричам думи от Книгата на забранените знания… Но май ще трябва… Политкоректност!

Но дори и на тази страшна дума изрисуваната врата не реагира.

— Ще трябва още да се попуши — реши огорченият Лапад.

Но кой знае защо, вместо просто да пуши, той извади манерка от гънките на мантията си, отпи, закашля се и чак след това дръпна от лулата.

— Тук се крие някаква загадка! — обади се Тиана. — Едновременно проста и сложна.

— Така-така-така! — окуражително каза Лапад и погледна одобрително със зачервените си очи момичето.

— Това е нещо като игра на думи. Всички си мислят, че надписът е обръщение към този, който го чете…

— Ама разбира се! — изкрещя Лапад. — Естествено! Кажи вълшебната дума ПРИЯТЕЛЮ и влез!

Той се втурна към стената и извика:

— Приятелю!

После повтори същата дума на двайсет други езици.

Нищо не се случи.

— Греда — тъжно каза Лапад. — Всичко е по-сложно, отколкото си мислихме. Или по-просто. Алхазаб е бил невеж пустинен вожд, който едва е можел да чете и пише. Нямал е никакво понятие от вълшебни думи и заклинания. Но някак е успял да влезе тук…

— Моля те, отвори се! — възкликна Халанбери.

Раздаде се ужасяващо скърцане. Изрисувана в стената врата стана релефна, придоби обем и бавно се отвори навътре. Възхитен от древната магия, Трикс заобиколи стената и погледна от другата страна. Разбира се, там нямаше нищо.

— Е — каза Лапад, гледайки в тъмната дупка. — От устата на най-малкия… най-простата от вълшебните думи — „моля“ — отвори вратата… В чантата ще намерите факли — омагьосани, между другото, горят три дни без прекъсване, малко храна, вода и хигиенни материали.

— Благодаря — каза Тиана с чувство.

— Сложил съм дори огледало и гребен — похвали се Лапад.

Тиана скочи към стария маг и го целуна по бузата.

— Е, добре, добре, недейте с тези нежности… — смутено измърмори Лапад. — Направо ще ми стане срамно, че ви напускам в този тревожен момент.

— Напускате ни? — изненада се Трикс.

— Разбира се. Тук нашите пътища се разделят, защото древният закон е неумолим — ако стар опитен маг се спусне с млади спътници в тайнствено подземие, на него му е съдено да умре там.

— А ако се спуснат само млади спътници?

— Тогава — както дойде — сви рамене Лапад. — Но аз вярвам във вас.

— Поне Халанбери вземете! — помоли Тиана. — Той е още малък и глупав!