![Неспокойкото [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/5/nespokojkoto-lp-download.jpg)
Неспокойкото [ЛП]
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Трикс (bg) #2
- Язык: болгарский
- Год: @Публикувано първо в Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Неспокойкото [ЛП]». Краткое содержание книги:
— Но ти така или иначе ще кажеш, че не сме познали! — възмутено възкликна Трикс.
Сфинксът се изкикоти.
— Аха! Но ще бъде забавно да чуя вашите отговори. И така…
За съжаление (на Сфинкса) и за щастие (на Трикс и Тиана) те не успяха да отговорят. Въздухът между децата и Сфинкса затрептя, сякаш имаше мараня, и на точно същото място над земята внезапно се появи известният и прославен маг Радион Лапад.
Магът беше облечен в стара домашна мантия, челото му беше бинтовано с влажен парцал, а на лицето му беше изписано такова страдание, че Тиана горестно ахна, а на Трикс му се прииска да се скрие зад метлата. Обикновено когато магьосникът се връщаше от капитула на маговете, той беше много, много уморен и следващите няколко дни беше най-добре да не го занимаваш с нищо.
— Какъв е този Е-А-М? — възкликна Лапад. — Какъв дълг на честта? Какво е това „да правя магии внимателно“? Ти изобщо способен ли си да правиш каквото и да е внимателно, мой ужасен ученико?
— А-а-а… — проблея Трикс, без да разбира нищо. — Учителю… За какво говорите?
— За твоето писмо! Връщам се в кулата, мечтая си за спокойствие и тишина, а ти си изчезнал някъде, оставяйки глупаво писмо! Какво е Е-А-М?
— Това е учителят Еам, декан в школата „Дебнещата пепелянка“! — радостно възкликна Тиана. — Колко се радвам да ви видя, магьосник Лапад!
— Моите почитания, ваша светлост… — Лапад с въздишка се сгъна в полупоклон. — Простете, че моят ученик някак е успял да ви забърка…
— Е-А-М — това е драконът Елин Абулла Му… — Трикс спря навреме и не назова напълно тайното име на дракона. — Това е дракон… Това е декан… Декан — дракон!
— Какъв дракон? Какъв декан? — изстена Лапад. — Какви още твари ще стовариш на нещастната ми глава?
— Сфинкс… — промърмори Трикс.
— Сфинкс — кимна Лапад. — Аха. Значи съм в Самаршан. Какво изобщо става? Едва успях да те посетя, целта кой знае защо беше двойна…
— Двойна е, защото сега съм едновременно на две места… — призна Трикс.
— Аха — кимна Лапад. — Дракони. Елин Абулла… Да. А къде е Сфинксът?
— Зад гърба ви — горестно каза Трикс.
Радион Лапад бавно се обърна и се загледа в извисяващия се над него Сфинкс. Сфинксът от своя страна прочисти гърлото си и каза:
— Чакам отговорите на въпроса.
— Кой въпрос? — без да сваля очи от Сфинкса, попита Лапад.
— Какъв е смисълът на живота, основният въпрос на мирозданието… — с надежда каза Трикс.
— Не това, глупав ученико! Кой по ред е?
— Трети…
— Ясно. Докарали сте я до ръба.
— Слушай, магьоснико! — изрева Сфинксът. — Говоря с тези двамата, а ти можеш да се разкараш…
Радион Лапад мълчаливо гледаше Сфинкса.
— Имай предвид, че аз съм същество чудовищно и немагично, за мен магията не е страшна… — леко развълнувано започна Сфинксът.
— Кой си ти? — попита Лапад.
— Аз съм Сфинкс! Аз съм продукт на човешкия гений и безумие! Аз съм чист интелект, лишен от емоции, знам всичко и нищо не разкривам, аз…
— Смело изказване — мрачно каза Лапад. — Кой е виновен? Какво да правя? Как ще се промени курсът на талера към динара догодина?
— Тук аз задавам въпросите! — мрачно каза Сфинксът.
— С какво право?
— С правото на силния и гладния!
— Но аз съм по-силен — уверено каза Лапад.
— Твоята магия нищо не може да ми направи!
— Магията не може — съгласи се Лапад. — Но онова парче скала, което магията избута от върха на хълма и което сега се носи право към главата ти — може!
Той властно махна с ръка — и горе се появи облак прах и камъчета от носещия се надолу скален къс.
— А-а-а! — изкрещя Сфинксът, когато по главата го удари камък с размерите на голяма диня. — Спри! Това е против правилата!
— Какви правила? — изненада се Лапад. — Няма никакви правила. И ако сега стените на дефилето се съберат, от теб ще остане само едно мокро петно!
— Бях сигурен, че магията не може да ми навреди!
— Пряко — да — съгласи се Лапад. — Но косвено — много лесно. Е, искаш ли да живееш?
— Искам — призна Сфинксът.
— Тогава се махни от пътя.
— Нужен ни е отговор на въпрос! — бързо каза Трикс.
— И отговори на въпроса на момчето! — заплаши Сорел.