Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Адресът, който Нели даде, се оказа елегантна стара къща, разделена на малки апартаменти. Мария не отговори на позвъняването отдолу, но едно чернокожо момиче, което изглеждаше като студентка, пусна Джордж в сградата и му показа стаята на Мария.
Тя дойде на вратата по халат. Определено изглеждаше болна. Лицето й беше безкръвно, а изразът — отнесен. Не каза „Влез“, но се отмести, оставяйки вратата отворена, и той влезе. „Поне може да се движи“, рече си Джордж с облекчение; опасявал се беше от по-лошо.
Жилището беше малко — една стая с кухничка. Той предположи, че ползва общата баня по-нататък по коридора.
Огледа я продължително. Болеше го да я вижда така, не само болна, но и нещастна. Копнееше да я прегърне, но знаеше, че тя няма да го приеме добре.
— Мария, какво става? Изглеждаш ужасно.
— Просто женски проблеми, това е всичко.
Обикновено този израз се отнасяше до менструацията, но Джордж беше съвсем сигурен, че е нещо друго.
— Нека ти направя кафе или чай — предложи той. Свали си палтото.
— Не, благодаря.
Реши все пак да направи, само за да й покаже, че го е грижа. Но после погледна стола, на който тя се канеше да седне, и видя, че е изцапан с кръв.
Мария го видя в същия миг, изчерви се и промълви:
— О, по дяволите.
Джордж знаеше малко за женското тяло. През ума му минаха няколко възможности.
— Мария, ти пометна ли?
— Не — отговори тя безизразно. После се поколеба.
Джордж чакаше търпеливо.
— Аборт — каза тя най-сетне.
— Горкичката — грабна една кърпа от кухнята, сгъна я и я сложи върху кървавото петно. — Седни тук засега. Почивай си.
Погледна етажерката над хладилника и видя пакет жасминов чай. Предположи, че го харесва и сложи да се грее вода. Не каза нищо повече, докато не приготви чая.
Законите за аборта бяха различни в отделните щати. Джордж знаеше, че в окръг Колумбия абортът е разрешен в интерес на здравето на майката. Много лекари тълкуваха това свободно и включваха здравето и общото състояние на жената. На практика всеки с пари можеше да намери лекар, който е готов да направи аборт.
Макар да беше казала, че не иска чай, Мария взе чашата.
Джордж седна срещу нея с чаша за себе си.
— Тайният ти любовник. Предполагам, че той е бащата.
Тя кимна.
— Благодаря за чая. Разбирам, че Третата световна война още не е започнала, иначе нямаше да си тук.
— Съветите обърнаха корабите си, затова опасността от сблъсък по море намаля. Но кубинците все още имат ядрени ракети, насочени срещу нас.
Мария изглеждаше твърде потисната, за да я е грижа.
— Той няма да се ожени за теб — каза Джордж.
— Не.
— Защото вече е женен?
Мария не отговори.
— Затова ти е намерил лекар и е платил сметката.
Тя кимна.
Джордж мислеше, че това е достойно за презрение, но реши, че ако го каже, Мария ще го изхвърли, задето е обидил мъжа, когото обича. Като се мъчеше да овладее гнева си, Джордж попита:
— Къде е той сега?
— Ще се обади — тя погледна часовника. — Сигурно скоро.
Джордж реши да не задава повече въпроси. Нелюбезно щеше да бъде да я разпитва. И тя нямаше нужда да й се казва колко глупаво е постъпила. От какво имаше нужда? Реши да попита.
— Трябва ли ти нещо? Мога ли да направя нещо за теб?
Мария заплака. Между хлипанията каза:
— Едва те познавам! Как така ти си единственият ми истински приятел в целия град?
Джордж знаеше отговора. Тя имаше тайна, която не искаше да сподели. Затова беше трудно други да станат близки с нея.
— Имам късмет, че си толкова мил — продължи тя.
Благодарността й го смути.
— Боли ли?
— Адски.
— Да повикам ли лекар?
— Не е толкова зле. Казаха ми да го очаквам.
— Имаш ли аспирин?
— Не.
— Защо да не изтичам да ти купя?
— Би ли го направил? Противно ми е да карам някого да изпълнява поръчки.
— Няма нищо. Случаят е извънреден.
— На ъгъла на улицата има дрогерия.
Джордж остави чашата и навлече палтото.
— Мога ли да те помоля за още по-голяма услуга?
— Разбира се.