Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
Третата снимка беше цветна, но много зърнеста. С печат: „Мексико сити, 1982“. Равив вървеше по тротоар край висока ограда, над която се виждаше вторият етаж от къща с червени керемиди. Равив носеше светъл ленен костюм, леки обувки и слънчеви очила. Над оградата зад него висеше клон от храст с вишневочервени цветове. Едната му ръка — откъм бялата ограда — беше пъхната в джоба на панталона, а другата, с цигара, тъкмо се отделяше от устата му, след като току-що е дръпнал от цигарата. Облаче дим бе застинало като размазано петно пред лицето му. Беше сам и гледаше право към фотографа, макар че според Грейвър снимката е била направена от тайна позиция. Равив гледаше директно в обектива с подозрителността на вълк, усетил нещо, което сетивата му не могат да потвърдят.
Грейвър остави трите снимки една до друга и отново ги разгледа бавно, една по една. После ги сложи обратно в плика, събра всички страници, подреди ги и затвори папката.
42.
Когато Арнет се върна в библиотеката, тя носеше две чаши прясно кафе. Беше облечена в типични виетнамски дрехи, лимоненожълта копринена блуза с висока яка и дълги ръкави и широки копринени бели панталони. Мълчаливо остави едната чаша кафе пред Грейвър и седна от другата страна на масата. Без да бърза, тя извади една от неизменните си вносни цигари и я запали, погледна дебелото досие, а после и Грейвър.
— Това започва да се превръща в дяволски кошмар — рече Грейвър, отпивайки от кафето. Имаше нужда от кофеина. Имаше нужда от нещо стимулиращо, нещо съвсем просто и понятно.
— Бих добавила, че е необикновено — каза Арнет. — И е нещо голямо. Няма смисъл да се преструваме, че не е.
Грейвър кимна към досието.
— Дали този тип отново е свързан с „Мосад“?
— Няма как да се разбере — поклати глава Арнет. — Това е невъзможно. — Тя придърпа към себе си стъкления пепелник. — Разполагаме само със сведенията в досието. Да кажем, че не е свързан. Май така изглежда в този случай. Той е дори по-опасен без организация зад себе си. Една организация — без значение колко тайна — винаги има известни сведения, нечий личен дневник, нещо скрито в трезор за идните поколения, нещо, с цел да бъдат изправени грешките някой ден. Изглежда, хората не могат без това или поне повечето хора. Но Калатис не е от тях. — Тя пак поклати глава. — За подобен човек други хора — и организации — представляват пречка. Ако действа самостоятелно, той няма да остави някаква особена следа. Дори абсолютно никаква няма да остави през повечето време.
Двамата се вгледаха един в друг.
— Ти смяташ, че той е убил Тислър и Безъм.
— Мисля, че… — Арнет премисли въпроса за миг. — Да — кимна тя, — да, мисля, че трябва да допуснеш това.
— Боже мой. — Погледът на Грейвър се зарея по стените с книги.
— Всичко би било възможно, Маркъс — рече тя. — Онези разследвания, Пробст, Фрийл и другото… Селдън — Ако Дийн е фабрикувал източниците, но е имал добри сведения, тогава някой — Калатис — им е доставял тези сведения. Калатис е разполагал с поверителна информация и явно е било в негов интерес да ги ликвидира. Ето защо е дал случаите на Дийн и заедно с Безъм и Тислър са ги оформили да изглеждат сякаш те са извършили разследванията.
— Не виждам тук мястото на Безъм — каза Грейвър и после, без да чака нейния отговор, се отклони в друга посока. — Правили са го за пари, за много пари.
— Да рече Арнет, — мисля, че си прав. Тук цялата работа е в парите. — Тя махна с ръка. — Както казах, трябва да допуснеш, че Калатис е убил Тислър и Безъм или че той е отговорен за това. Можеш също така да предположиш, че навярно си попаднал в периферията на страхотна операция. Всички хора, споменати в това досие, са в състояние да завъртят стотици милиони дори само в една сделка. Може да въртят едновременно по няколко сделки. Наркотици. Оръжие. Информация. Това е голямата тройка. Но за да печелят тези милиони и същевременно да остават в сянка, те трябва да разчитат на мрежата от дребни изпълнители. И те общуват с тези незначителни хорица също така охотно, както и с финансовите магнати, или босовете от Третия свят, или генералите от някоя хунта. Имат нужда от тях. Като всички умни хора те знаят, че не могат да бъдат могъщи, ако не са заобиколени от безсилие.