Приказки за боговете

— Здравей, Аниор. Радвам се да те видя.

Боар изглеждаше точно така, както го беше сънувал на Сатариус, само че в очите му този път вместо облаците на тъгата играеха искрите на радостта. Приличаше повече на момче, отколкото на мъж. Имаше кестенява коса до раменете, сиви очи и леко загоряла кожа с червеникаво-кафяв тен. Тялото му беше нежно и източено, почти слабо, но много подвижно. Намираше се в нещо като прозрачна сфера със светлосинкав оттенък.

Аниор грееше от щастие. Когато беше до Боар, той вече нямаше нужда от нищо друго на света. И само усилието, което трябваше да полага, за да не се слее с второто си Аз, го връщаше към реалността.

— Станал си красив ангар — продължи Боар и го огледа.

Аниор излезе бавно от еуфоричното си състояние и попита развълнуван:

— Едва ли си дошъл, само за да ми кажеш това.

Този път той реагира доста по-разумно на появяването на Боар, отколкото когато беше човек. Боар се засмя.

— А освен това стана и мнителен! Наистина трябва да ви похваля. Постигнахте огромен напредък.

Говореше за него и Сатара. Аниор се притесни за момент. Би ли ревнувал Боар заради любовта му към Сатара? Отново чу звънкия му смях. Беше забравил, че Боар знаеше всичките му мисли и чувства, независимо къде се намираше.

— Умирам от ревност, но какво да правя, когато не щеш мен да ме прегръщаш.

Шегуваше се. Любовта им никога не би могла да бъде помрачена от отношенията им към други същества. Принудени да спазват известно разстояние един от друг, те винаги оставаха две части от едно цяло и това никога нямаше да се промени.

— Радвам се на изключителния ти късмет да намериш в Сатара такъв приятел — продължи Боар вече сериозно. Аниор се досети, че Боар беше дошъл за да говори с него точно за тези взаимоотношения. С нетърпение очакваше да разбере повече по този въпрос.

— Когато ние се разделяме — обясни Боар, — това деление не е произволно. Винаги се спазва една и съща пропорция — 3 към 7. Това не са количествени или качествени параметри и не са свързани със силата на духа на отделните части. Отнасят се до друго свойство, което нямам намерение сега да обясня. Така всеки от Делените или е „тройка“, или е „седмица“. Ти си „седем“, аз съм „три“. Общо сме „едно“19 — или иначе казано — цялото.

Той спря за малко и огледа гората. Усмихна се и каза между другото:

— Много амбициозен проект за един новак като теб. После продължи да обяснява:

— Когато се срещат двама Делени от различни Двойки, техните взаимоотношения зависят от тяхното число. Ако са „три“ и „седем“, те се-разбират много добре. Ако са две „тройки“, разбирателството е по-трудно, но общото им число „шест“ е числото на хармонията и те могат да общуват съвсем нормално. А две „седмици“ винаги ще се дразнят един от друг. Това е така, защото дават заедно „пет“, а петицата предразполага към спор.