Играта на Ендър

Ендър направи знак на Мейзър да се приближи и тихичко го попита:

— Аз ли съм първият ученик, който е стигнал до този етап?

— Ако победиш днес, Ендър, ти ще си първият ученик, който ще го направи. Повече от това нямам право да говоря.

— Но аз имам право да го чуя.

— Утре можеш да бъдеш колкото си искаш сприхав. Днес обаче ще е добре, ако мислиш само за изпита. Нека не пропиляваме онова, което вече си постигнал. И така, как ще подходиш сега, при наличието на тази планета?

— Трябва да си осигуря подкрепа от другата й страна, защото положението иначе ще стане твърде опасно.

— Вярно.

— И гравитацията ще окаже въздействие върху нивото на горивото — по-лесно ще е да се спускаме надолу, отколкото да се издигаме нагоре.

— Точно така.

— „Г-н Докторът“ действа ли срещу планети?

Изражението върху лицето на Мейзър стана сурово.

— Ендър, при нито едно от нашествията си бъгерите не са нападали цивилното население. Ти ще решиш дали ще е разумно да се възприеме стратегия, която да включи репресии.

— Планетата ли е единственият нов елемент?

— Можеш ли да си припомниш кога за последен път съм ти предлагал сражение само с един нов елемент? Нека те уверя, Ендър, че днес няма да любезнича с теб. Нося отговорност пред флота и не мога да допусна дипломирането на някакъв второразряден ученик. Днес ще се потрудя здравата срещу теб, Ендър, и изобщо нямам намерение да те глезя. Ако се съобразяваш с всичко, което знаеш за себе си, и с всичко, което знаеш за бъгерите, ти имаш пълната възможност да постигнеш нещо.

Мейзър напусна залата.

Ендър заговори в микрофона:

— Всички ли са по местата си?

— До един — отвърна Бийн. — Тази сутрин май нещо позакъсня за тренировката, а?

Значи не бяха казали на командирите. Ендър се замисли дали да им каже колко важна е тази битка за него, но реши, че тези допълнителни грижи едва ла ще са им от полза.

— Извинете — каза той. — Успах се.

Те се засмяха. Не му повярваха. Той започна с няколко загряващи маневри. Беше му потребно малко повече от обичайното време, за да проясни ума си и да се съсредоточи върху командването, но много скоро свикна със скоростта, започна да реагира бързо и да мисли добре. Или поне си каза, че мисли, че мисли добре.

Полето на симулатора се проясни. Ендър зачака началото на играта, Какво ли ще стане, ако издържа изпита днес? Дали ще последва някое друго училище? Още година-две изтощителни тренировки, още една година изолация, още една година тормоз и мъчения, още една година други да разполагат с живота му? Опита се да си припомни на колко години е. На единайсет. Преди колко години бе навършил единайсет? Или преди колко дни? Трябва да е станало тук, в Командирското училище, но не можеше да си спомни точно деня. Може би изобщо не се е и сетил тогава. Никой не се е сетил, освен може би Валънтайн.