Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Същият запис бе пуснат като водеща новина в информационните бюлетини на всички американски агенции и в Детройт дори членовете на Съюза на обединените автомобилни работници, сами присъствали на закриването на заводи, видяха израженията, чуха шума и си спомниха собствените си чувства. Въпреки че съчувствието им беше смекчено от обещанията да бъдат взети наново на работа, не бе трудно да си представят какво изпитваха японските им колеги в този момент. Беше много по-лесно да ги мразят, докато работеха и отнемаха работата на много американци. Сега и те бяха жертва на сили, които малцина от тях наистина разбираха.
Отговорът на Уолстрийт учуди неопитните. При всичките му теоретични изгоди за американската икономика Реформеният търговски декрет сега бе краткотраен проблем. Американски корпорации, чийто брой не можеше да се побере в един списък, зависеха малко или много от японски продукти и преди американските работници и компании да са успели да се намесят и да излязат от застоя, всеки се питаше доколко сериозни бяха клаузите на РТД. Ако бяха постоянни, беше едно — за инвеститорите щеше да е съвсем логично да вложат парите си в онези фирми, които са добре подготвени да възстановят дефицита на нужни продукти. Ами ако правителството просто го използваше като средство за отваряне на японските пазари и японците отстъпеха бързо по някои пунктове, за да намалят цялостните щети? В този случай различните компании, наточили се да заредят с продуктите си японските рафтове, бяха по-добър вариант за инвестиране. Номерът беше да се открият компаниите, способни да постъпят и по двата начина, защото едните или другите можеше да се окажат губещи карти, особено при този първоначален скок на фондовата борса. Естествено, доларът щеше да поскъпва спрямо йената, ала специалистите на пазара за облигации забелязаха, че банките отвъд океана се бяха впуснали наистина бързо да изкупуват американски държавни ценни книжа, като ги плащаха от резерва с йени и очевидно залагаха на голяма промяна в стойностите, от която със сигурност щяха да извлекат краткосрочни печалби.
Стойността на американските акции направо стана несигурна и това изненада много от хората, чиито пари бяха на Уолстрийт. Тези авоари бяха предимно в сметки за взаимни фондове, понеже бе трудно, ако не и невъзможно да се наблюдават нещата в случай, че си дребен акционер. Беше далеч по-сигурно да повериш парите си на „професионалисти“. В резултат на това сега на нюйоркската фондова борса имаше повече компании с взаимни фондове, отколкото ценни книжа, и всички те се управляваха от специалисти, чиято работа бе да разберат какво става на най-бурния и най-непредвидимия икономически пазар в света.
Първоначалната пълзяща скала беше малко под петдесетото деление, преди да се стабилизира след публичните изявления на образуващите Голямото трио автомобилни компании: те можели да задоволят сами нуждите си от повечето видове части така, че да поддържат и дори да засилят националното автопроизводство. Въпреки това специалистите в големите брокерски къщи се почесваха по главите и обсъждаха положението в кафенетата. „Имаш ли представа как трябва да се подходи?“ Единствената причина, поради която само половината задаваха този въпрос, е, че работата на другата половина беше да слушат, да клатят заедно глави и да отговарят: „Не, по дяволите!“
Във вашингтонската дирекция на Федералния резервен фонд се задаваха други въпроси, но малкото отговори бяха също толкова трудни. Тревожният призрак на инфлацията още не беше изчезнал и нямаше голяма вероятност сегашната ситуация да го пропъди по-надалеч. Най-неотложният и очевиден проблем бе, че щеше да има („По дяволите, вече имаше!“ — изтъкна човек от управителния съвет) повече покупателна способност, отколкото налични продукти. Оттук следваше поредната инфлационна вълна и макар че доларът несъмнено щеше да се покачи спрямо йената, това всъщност означаваше, че за известно време йената щеше да пада неконтролируемо и че в действителност американските пари също щяха да се обезценят спрямо останалите световни валути. Не можеха да го позволят. Решиха да повишат сконтовия процент с още четвърт пункт и това да влезе в сила веднага след затварянето на борсите. Така щяха да объркат донякъде търговските пазари, но това не бе проблем, понеже управителният съвет знаеше какво прави.
Почти единствената добра новина в това отношение беше внезапният устрем за изкупуване на съкровищни бонове. И без да питат, знаеха, че вероятно става дума за японски банки, подсигуряващи се всячески, за да се предпазят. Всички признаха, че ходът е хитър. Уважението към японските им колеги бе искрено и неповлияно от моментните нередности, които, всички се надяваха, скоро щяха да отминат.