Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Намислили са нещо — каза Роби веднага, щом Райън зае мястото си в главната заседателна зала на Националния военен команден център. От екрана с картата всичко ставаше ясно.
— Идват на юг ли?
— Минали са триста и двадесет километра. Командирът на флотилията е В. К. Чандраската, завършил Кралския военноморски колеж в Дартмът, трети от випуска си, сам се е издигнал. Преди няколко години мина преквалификационния курс в Нюпорт. В този клас е бил първи — добави адмирал Джексън. — Много добри политически връзки. Напоследък е прекарал удивилно много време далеч от флота си, като е пътувал и се е връщал…
— Откъде? — попита Райън.
— Предполагаме от Ню Делхи, но истината е, че всъщност не знаем. Стара история, Джак.
Райън се въздържа да не измърмори. Отчасти си бе старата история, а отчасти беше нещо съвсем ново. Никога един военен служител не смяташе, че получава достатъчно информация от разузнаването, и никога не вярваше напълно на качеството на това, с което разполага. В този случай оплакването бе достатъчно основателно: ЦРУ продължаваше да няма никакъв човешки потенциал в Индия. Райън си напомни да поговори с Брет Хансън за посланика. Отново. Психиатрите определяха неговия тип поведение като „пасивно-агресивно“, тоест той не се съпротивляваше, обаче и не сътрудничеше. За Джак беше източник на постоянна изненада фактът, че важни, зрели личности толкова често се държаха като петгодишни.
— Някаква връзка между пътуванията по сушата и ходовете му?
— Нищо очевидно — отговори Роби и поклати глава.
— Ами радиопредаванията? — попита Джак, като се чудеше дали Агенцията за национална сигурност, поредната сянка на някогашно величие, се е опитвала да подслуша радиовръзките на индийския флот.
— Получаваме някои неща чрез островите Алис Спрингс и Диего Гарсиа, ала всичко е рутинно. Предимно заповеди за придвижване на кораби, нищо с истинско оперативно значение.
Райън се изкушаваше да измърмори, че разузнавателните служби на тази държава никога не разполагат в момента с онова, което той иска, но истинската причина бе проста: информацията, която получаваше, обикновено даваше възможност на Америка да се подготви, да заобиколи проблемите, преди да са станали такива. Именно пренебрегваните неща се разрастваха в кризи, а се прескачаха, защото имаше по-важни неща… докато незначителните не избухнеха.
— Значи всичко, което имаме, е схемата им на действие.
— Ето я и нея — рече Роби и се приближи до морската карта.
— Изблъскват ни…
— И карат адмирал Дъбро да се изложи на риск. Наистина, доста хитро. Океанът е дяволски голям, но може значително да се смали, когато в него кръстосват два флота. Той още не е поискал обновяване на бойните заповеди, ала трябва да се замислим по този въпрос.
— Ами ако качат онази бригада на амфибиите си, тогава?
Отговори един армейски полковник от хората на Роби:
— Сър, ако аз ръководех операцията, би било наистина лесно. Те вече имат войски на сушата, които си устройват игрички с Тамилските тигри. Това идеално осигурява бреговия плацдарм и десантът е просто въпрос на ръководство. Достигането до брега на сплотена бойна част е трудното на всяко нашествие, обаче ми се струва, че това вече е преодоляно. Тяхната Трета бронирана бригада е много силна структура. Накратко, Шри Ланка няма никаква надежда с молби да забави нещата, камо ли да ги спре. Следващ ход: излапваш няколко летища и просто вкарваш по въздуха пехотните си части. Те разполагат с много въоръжени хора, които са в бойна готовност. Отделянето на петдесет хиляди пехотинци за тази операция няма да ги затормози много… Предполагам, че страната може да дегенерира до положение на дълготрайни метежи — продължи полковникът, — но първите няколко месеца ще тържествуват индийците, едва ли не поради неявяване на противника, а след като са способни да изолират острова чрез флота си, хм, колкото и бунтовници да имат стремеж да се борят докрай, няма как да попълват запасите си. Логичното заключение е, че Индия печели.
— Трудното е политическата страна — умисли се Райън. — ООН ще се ядоса доста…
— Обаче прилагането на сила в тази зона е коварно — изтъкна Роби. — Шри Ланка няма никакви традиционни съюзници, ако не се брои Индия. Не държат нито религиозни, нито етнически козове. Няма и ресурси, за които да се горещим и притесняваме.