Дълг на честта

— Преобразували сте първоначалната ни конструкция, нали?

— Точно така. — Човекът от рекламния отдел се усмихна. — Основният дизайн беше отличен. Инженерите ни силно се впечатлиха, но ние имаме различни стандарти и по-добри материали. Наблюдателен сте, господин Клерк. Неотдавна един американски инженер от НАСА стигна до същото заключение. — Мъжът замълча. — Що за руско име е това Клерк?

— Не е руско — отвърна Кларк, като продължи да си води бележки. — Дядо ми беше англичанин, комунист. Казваше се Кларк. През двадесетте години дошъл в Русия, за да стане част от новия експеримент. — Той се усмихна смутено. — Сигурно е разочарован, където и да се намира.

— Ами колегата ви?

— Чехов ли? Той е от Крим. Татарската кръв си личи, а? Та колко такива ще направите?

Чавес стоеше в края на конвейера, пред горната част на ракетата. Някои от монтажистите хвърляха гневни погледи към него и той ги прие като доказателство, че добре се справя с имитирането на нахален, досаден като конска муха журналист. Иначе работата му беше съвсем лесна. Монтажният цех на фабриката имаше ярко осветление, за да се улесни задачата на работниците, и макар че използва светкавицата си за показност, вграденият контролен чип на фотоапарата сочеше, че светлината е предостатъчна. Този „Никон“ F-20 беше голяма работа. Динг смени филмчетата. Използваше цветен филм ASA-64 („Фуджи“, разбира се), защото имал по-добра цветонаситеност, каквото и да значеше това.

Когато му дойде времето, господин К. стисна ръката на представителя от фабриката и всички се запътиха към вратата. Чавес (Чехов) разви обектива от фотоапарата и прибра всичко в чантата си. Изпратиха ги с дружелюбни усмивки и поклони. Динг пъхна един компактдиск в уредбата и я наду. Това затрудняваше разговора, но Джон винаги педантично спазваше правилата. И беше прав. Нямаше как да са сигурни, че някой не е поставил микрофони във взетата под наем кола. Чавес наведе глава надясно, за да не се налага да крещи.