Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
Жалко, че генералният консул щеше да умре, без да разбере какъв слепец е бил. Това щеше да придаде горчиво-сладък край на падението му. Нямаше значение. Никой не е незаменим.
От един от информаторите си Тоширо бе научил за странното поведение на генералния консул по време на инспектирането на пощенската станция. Пратеникът не можеше да проумее защо в главата на тъпия консул неочаквано е влязла мисълта да премести „мексиканеца“, но беше доволен, че тази задача вече не е негова. Тоширо беше свързан с ефективна мрежа информатори, но нямаше очи и уши навсякъде, както се беше хвалил на Стив, и не можеше да мести хора като пионки на шахматна дъска. Вярно, можа да регистрира Стив като пощальон, но това беше, защото той изглеждаше като мют и защото регистрацията беше станала във владението на Мицу-Биши, твърд съюзник на шогуна.
Тук нещата бяха различни. Маса-чуса и Ро-дирен бяха в известен смисъл враждебна територия и пратеникът беше посрещан публично със съответните пищни церемонии, но всъщност се водеше агент-провокатор. Затова трябваше да е безкрайно предпазлив да не компрометира себе си и с това шогуна. Да станеш от тревна маймуна дълго куче не беше толкова просто, колкото, изглежда, си мислеше Брикман. Само една личност можеше да осигури подправени документи — Йеясу, дворцовият шамбелан: единствената личност, към която Тоширо не смееше да се обърне. Положението беше достатъчно сложно, за да влиза в мрежата на този паяк.
Без да разбира, Накане То-Шиба неволно му беше спестил много време и затруднения и подписал и бе подпечатал гаранцията за собствената си смърт. Ако ракетната тяга се окажеше отговорът, тогава генералният консул щеше да е между първите майстори на желязо, които щяха да се издигнат във въздуха. Тоширо вече имаше писмото със заповедта и изгаряше от нетърпение да му го връчи.
След два дни Риоши — един от главните военни в семейството на Мин-Орота — беше извикан в резиденцията да придружи Тоширо до Херън Пул. Пратеникът не се притесняваше от посещението си — нали беше длъжностно лице. Ако решеше да не установи контакт, нямаше начин Брикман да го познае. Дори ако пътищата им се пресичаха, двамата нямаше да се изправят един срещу друг лице в лице; „мексиканецът“ щеше да е с нос, заровен в калта като всички други мютски роби, които работеха там. А и след като Брикман не знаеше и дума японски, нямаше да може да разбере кой е дори да чуе някой разговор.
Шигамицу, комендантът на Херън Пул, поздрави почтително Тоширо и Риоши и ги поведе покрай работилниците. В края на летателната площадка бяха трите опитни модела. Първият беше готов за изстрелване: петнадесетфутова секция с крило и лонжерон бе монтирана на дървени магарета да имитира самолета. Предната ос беше по-широка за по-голяма стабилност. Моделът щеше да се задвижи от четири ракети, поставени в занитени тръби от валцувана мед, наредени по двойки една над друга и свързани с къс фитил. Тоширо, Риоши и няколко души от Ба-сатана го инспектираха внимателно. Изобретателят, тъмнокосо дълго куче, коленичило покорно, нито за миг не вдигна очи, а после поиска разрешение да премине към изпитанията. Шигамицу предаде молбата му на пратеника и на Риоши с обичайната изискана вежливост, после, след като получи тяхното разрешение, ги покани да наблюдават изпитанията от безопасно разстояние. Тъмнокосото дълго куче допря до фитила запалена восъчна свещ, двама други роби хванаха модела и го избутаха напред. Първата двойка ракети се запали и от тръбите изригнаха дълги огнени езици. Талигата с модела се понесе по полето, зад нея се закълбиха два тъмновиолетови облака.
Бум! Втората двойка ракети също се запали. Скоростта на талигата нарасна, тя подскочи, издигна се във въздуха. Дългите кучета пред работилниците се развикаха, последва стон, когато талигата падна и предното й ляво колело се откъсна. След миг бе само купчина отпадъци.
Тоширо и Риоши не обърнаха внимание на извиненията на коменданта на Херън Пул. Демонстрацията беше показала, че тяговата система работи. Изкараха втора талига, натоварена със същия модел — за увеличаване на теглото бяха прибавени няколко дялани камъка — и повториха опита. Този път талигата променяше рязко посоката си от една страна на друга, но остана на земята. Когато ракетите изгоряха, тя изтрополи по тревата и — за голямо удоволствие на наблюдаващите майстори на желязо — се разби в оградата в далечния край на полето.
— Това ли е всичко? — попита пратеникът.
Не беше. „Брикман“ имаше още един коз. Изкараха от работилниците третата талига — но на тази имаше човек. В допълнение на предишното крило и опашка сега отпред имаше триъгълна клетка, в която на плетен тръстиков стол седеше един мютски роб. Тоширо го погледна по-внимателно и видя, че това е неговият човек — дегизираният „мексиканец“.