Градът на мрака

— Пантерата вече трябваше да се е върнала — промърмори магьосникът и започна да губи търпение.

Миг по-късно на лицето му се изписа облекчение, когато голямата черна глава на Гуенивар се подаде от изхода на пещерата зад една от статуите на пазещите тунела чудовища. Козината около челюстта на пантерата очевидно беше пропита с прясна кръв.

— Свършено ли е? — попита Масой като едва се сдържаше да не закрещи от радост. — Мъртъв ли е Дризт До’Урден?

— Едва ли — дочу се отговор.

Дризт, въпреки своя идеализъм, трябваше да признае, че изпита лека наслада, когато вълна от страх заля и охлади пламналите от радост бузи на злия магьосник.

— Какво е това, Гуенивар?! — запита той. — Изпълни заповедта ми! Убий го веднага!

Пантерата изгледа с празен поглед Масой; после легна в краката му.

— Признаваш значи, че си се опитал да ме убиеш? — попита Дризт.

Масой измери разстоянието до своя противник. Може би щеше да успее да направи едно заклинание. Може би. Магьосникът беше виждал движенията на младия До’Урден — бързи и сигурни — и не искаше да рискува да бъде нападнат от него, ако можеше да се измъкне по друг начин от това затруднено положение. Дризт не беше извадил ятаганите си, но ръцете му почиваха удобно върху дръжките на смъртоносните им остриета.

— Разбирам — спокойно продължи вторият син. — Домът Хюнет и домът До’Урден ще влязат във война.

— Откъде си разбрал — ужасен от разкритието изтърси Масой без дори да се замисли, че мрачният войн сам го подтикваше да си признае.

— Знам много, но малко ме интересува — отвърна младежът. — Домът Хюнет иска да поведе война срещу моето семейство. Само не мога да разбера причината.

— За да си отмъстят за дома ДеВир! — изкрещя някой отдалеч.

Алтън, подпрял се на сталагмитните възвишения, гледаше право в Дризт.

Усмивка се разля по лицето на Масой. Колко бързо се изравниха силите им.

— Домът Хюнет въобще не се интересува от ДеВир — отвърна вторият син на До’Урден, запазил спокойствие пред лицето на тази развръзка. — Вече достатъчно добре познавам злата природа на расата ни, за да знам, че никой не се интересува от съдбата на другите домове в Мензоберанзан.

— Мен ме интересува — изрева Алтън и отметна качулката от лицето си, разкривайки обезобразените си с киселина черти, които му служеха като прикритие. — Аз съм Алтън ДеВир — единственият оцелял от дома ДеВир! Домът До’Урден ще си плати за престъплението срещу моето семейство, начело с теб!

— Та аз дори не съм бил роден, когато е започнала битката — запротестира Дризт.

— Има ли значение?! — изръмжа последният ДеВир. — Ти си До’Урден, противен До’Урден. Само това има значение.

Масой хвърли фигурката от оникс на земята.

— Гуенивар! — нареди той. — Изчезвай!

Котката погледна към Дризт, който кимна одобрително.

— Изчезвай! — изрева магьосникът Хюнет. — Аз съм твой господар! Не можеш да ми се противопоставяш!

— Ти не притежаваш пантерата — спокойно каза младият мрачен войн.