Градът на мрака
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Градът на мрака». Краткое содержание книги:
— Едно дете на светъл елф е живо — бавно започна матроната, като изричаше всяка дума с драматична яснота, — едно дете на мрачен елф трябва да умре.
— Не! — изкрещя Зак, неспособен да сдържа чувствата си; трябваше да намери изход. — Дризт е млад. Той не разбира…
— Много добре е знаел какво върши! — закрещя Малис. — Той не се разкайва за постъпката си! Толкова прилича на теб, Закнафейн! Прекалено много прилича на теб.
— Ако е като мен, значи може да се научи — промълви той. — Никога не съм ти бил в тежест, Мали… матрона Малис. Ти спечели толкова много от присъствието ми в този дом. Дризт е повелител на меча, също като мен. Може да е полезен за дома До’Урден.
— Ще е опасен — поправи го мрачната елфка. — Ти и той заедно? Това не ми харесва.
— Но смъртта му ще помогне на дома Хюнет — предупреди я Зак, хващайки се за всичко, което може да промени намеренията на матроната-майка.
— Кралицата на Паяците желае смъртта му — твърдо отвърна Малис. — Трябва да е доволна, за да има Даермон Н’а’шезбаернон някаква надежда да победи дома Хюнет.
— Умолявам те, не убивай момчето.
— Съчувствие? — замисли се матроната. — Дризт не е станал мрачен войн. А ти, нима си загубил бойния си дух?
— Стар съм, Малис.
— Матрона Малис! — поправи го Бриса, но Зак я изгледа така студено, че тя веднага свали змийския си камшик без дори да го е използвала.
— И ще се състаря още повече, ако Дризт загине.
— Не желая това — съгласи се матроната, но Закнафейн не повярва на лъжата й — елфката не се интересуваше от Дризт; не се интересуваше от нищо, освен от това как да си върне благоволението на Кралицата на Паяците. — Не виждам друг изход. Дризт е разгневил Лот и ние трябва да спечелим благоразположението й, преди да е започнала войната.
Повелителят на меча започна да проумява. Тази среща въобще не засягаше Дризт.
— Убий мен вместо момчето.
Малис се престори на много изненадана, ала не успя да скрие ехидната усмивка от лицето си. Ето какво бе целяла от самото начало.
— Ти си войн и си се доказал — запротестира тя. — Стойността ти, както сам каза преди малко, не бива да бъде подценявана. Ако те принеса в жертва на Лот, това ще я задоволи, но каква загуба ще е твоята смърт за дома ни, каква празнина ще остане след нея?
— Празнина, която Дризт ще запълни — отвърна Закнафейн, макар че тайно се надяваше младият До’Урден да не прилича толкова на баща си и да намери някакъв изход от всичко, от пъклените планове на матрона Малис.
— Сигурен ли си?
— Той ми е абсолютно равен в битка — увери я Зак. — Ще порасне, ще стане още по-силен и ще надмине всичко, което е постигнал Закнафейн.
— Наистина ли ще сториш това за него? — подигравателно се ухили матроната.
— Знаеш, че да.
— Винаги си бил глупав — добави върховната жрица.
— За твой ужас — смело продължи Зак, — знаеш, че Дризт би сторил същото за мен.
— Той е млад — измърка Малис. — Ще се научи.
— Както ти научи мен ли?
Победоносната усмивка на мрачната елфка се превърна в мрачна физиономия.
— Предупреждавам те, Закнафейн — изрева тя с цялата мощ на злобната си ярост. — Ако направиш нещо, за да провалиш церемонията по задоволяването на Кралицата на Паяците, ако решиш да ме разгневиш за последен път в края на мизерния си живот, ще дам Дризт на Бриса. Тя и ужасните й играчки ще измъчват твоя син, докато той сам се предаде на Лот!
Без да трепне, Повелителят на меча задържа главата си изправена.
— Аз ти предложих душата си, Малис. Забавлявай се, докато можеш. В края, Закнафейн ще намери покой, а матрона Малис До’Урден ще се изправи пред война!
Няколко думи сложиха край на мига, в който тя тържествуваше. Трепереща от гняв, матроната успя само да прошепне:
— Отведете го!
Зак не се съпротивлява, когато Мая и Виерна го завързаха за паякообразния олтар в параклиса на дома До’Урден. През повечето време той наблюдаваше Виерна и съчувствието, обгърнало тишината на очите й. Тя също можеше да стане като него, но дори и да бе имал надежда на времето, отдавна бе погребана от безмилостните проповеди в слава на Кралицата на Паяците.
— Тъжна си — каза й Закнафейн.
Виерна възвърна твърдостта си и силно затегна едно от въжетата около баща си, за да му причини болка.
— Жалко — отвърна тя, — домът До’Урден заплаща твърде висока цена за глупавата постъпка на Дризт. Щях да се радвам да ви видя двамата заедно в битка.
— Домът Хюнет нямаше да се радва — отвърна Зак и й намигна. — Не плачи, дъще моя.
Виерна му удари силен шамар.
— Да вървиш в гроба заедно с лъжите ти!