Градът на мрака
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Градът на мрака». Краткое содержание книги:
Мрачният войн реши, че няма смисъл да се тревожи сега — баща му се намираше само на няколко стъпки от него.
В тренировъчната зала беше толкова тихо, колкото и в целия дом. Беше прекалено тихо. Дризт очакваше баща му да е там, но не само той липсваше; липсваше нещо много повече. Присъствието на неговия баща въобще не се чувстваше.
Младият До’Урден разбра, че нещо се е случило. Той се отправи към покоите на Закнафейн, забързвайки всяка своя стъпка, докато накрая сякаш летеше. Без да почука, влетя в стаята и не се учуди, когато видя празното легло на Повелителя.
— Малис трябва да го е пратила да ме търси — предположи Дризт. — По дяволите, причинил съм му неприятности! — той се обърна, за да напусне стаята, когато с крайчеца на окото си зърна нещо и се спря — беше коланът и мечовете на Зак.
Повелителят на меча никога не напускаше стаята си без своите мечове, дори и когато оставаше само в рамките на дома.
— Оръжието е най-верният ти приятел — хиляди пъти му бе казвал Закнафейн. — Дръж го винаги до себе си!
— Домът Хюнет? — прошепна Дризт и се зачуди дали неприятелското семейство не е използвало магия и не е нападнало роднините му през нощта, докато той се биеше с Масой и Алтън; но дворът беше спокоен — войниците със сигурност щяха да знаят, ако се бе случило нещо подобно.
Младият войн вдигна колана и го разгледа. По него нямаше кръв, а катарамата беше внимателно разкопчана. Никой не го беше изтръгнал от Зак. Близо до колана беше и кесийката на баща му — също недокосната от вражески ръце.
— Какво се е случило тогава? — попита на глас Дризт, сложи колана до леглото, завърза кесийката около врата си и се обърна, без да знае накъде да тръгне.
Преди да е прекрачил прага на вратата, младежът разбра, че трябва да види и останалите членове на семейството. Може би тогава щеше да узнае къде е Закнафейн.
Тази мисъл започна да плаши Дризт, когато се запъти надолу по дългия коридор, към преддверието на параклиса.
Дали не го бяха наранили — Малис или някой друг? Защо? С каква цел? Струваше му се абсурдно, ала мисълта за това започна да го измъчва все повече, с всяка изминала стъпка, сякаш шестото му чувство го предупреждаваше.
И тук нямаше следа от никого.
Дризт вдигна ръка, за да почука на богато украсените врати на преддверието, ала те тихо се разтвориха пред него с помощта на магия. Вторият син на До’Урден видя първо матроната-майка, седнала самодоволно в своя трон, в дъното на стаята, а усмивката й го подканяше да влезе.
Когато прекрачи прага, безпокойството му не отслабна.
Цялото семейство се беше събрало. Бриса, Виерна и Мая — около матроната; Ризен и Дайнин — скромно застанали до лявата стена. Цялото семейство. С изключение на Зак.
Матрона Малис огледа внимателно своя син и забеляза, че неведнъж е бил ранен.
— Наредих ти да не напускаш дома — каза тя на Дризт, но без да го гълчи. — Къде те отведоха пътешествията ти?
— Къде е Закнафейн? — попита младежът.
— Отговори на матроната-майка! — изкрещя Бриса, а змийският камшик се подаваше от колана й.
Дризт я погледна и тя се укроти — почувства същия смразяващ хлад, който бе усетила малко по-рано през нощта, когато я бе погледнал Закнафейн.
— Наредих ти да не напускаш дома — повтори Малис, без да губи спокойствието си. — Защо не ми се подчини?
— Трябваше да свърша нещо — отвърна младежът. — Нещо важно. Не исках да ви притеснявам с това.
— Грози ни война, сине мой — обясни Малис. — Уязвим си, когато излизаш сам през нощта. Домът До’Урден не може да си позволи да те изгуби точно сега.
— Сам трябваше да приключа с тези дела — отвърна вторият син. — И справи ли се?
— Да.
— Вярвам, че повече няма да нарушаваш заповедите ми — думите й бяха спокойни, гласът — равен, но изведнъж Дризт усети строгостта на заплахата, криеща се зад тях. — Да продължим нататък — добави Малис.
— Къде е Закнафейн? — отново попита младият До’Урден.
Бриса измърмори някакво проклятие под носа си и извади камшика от колана си. Матрона Малис протегна ръката си към нея, за да я спре. Трябваше да проявят тактичност, а не насилие, ако искаха да задържат Дризт при тези критични обстоятелства. След като победят дома Хюнет, щяха да имат достатъчно възможности да накажат непокорния втори син.
— Не се бъркай в делата на Повелителят на меча — отвърна матроната. — Дори в момента той работи за благото на дома До’Урден — възложихме му самостоятелна задача.